Животът ни събира, животът ни разделя

носител: плоча
издател: Балкантон

ВТА 10244
Записите на направени в студио „Балкантон”
Диригенти: И. Пеев – (1-6); К. Драгнев – (9,11,12); Н. Андреев – (8,10); Я. Миладинов – 7
Тонрежисьори: Деян Тимнев, Васил Стефанов
Тонинженери: Михаил Божерянов, Момчил Момчилов
Тоноператори: Л. Парушева, Николай Христов, Александър Даскалов
Продуцент: Иван Пеев
Редактор: Никола Кюлджиев

Списък песни

1. play

   Животът ни събира, животът ни разделя

   музика: Лили Ивановааранжимент: Иван Пеевтекст

   Аз искам с теб да бъда цяла вечност.
   Не нощ едничка, не единствен ден.
   Но не любовен, хладен, безсърдечен
   светът от мене вечно те краде.

   Безброй неща ме грабват все от тебе.
   Но ти не се сърди. Знай в света
   мигът изпълнен с обич е вълшебен.
   И по – безкраен и от вечността.

   Животът ни събира.
   Животът ни разделя.
   Препуснал без да спира
   през делници, недели.

   През срещи и разлъки.
   През мъдрости и грешки.
   И носи смях и мъка
   в съдбите ни човешки.

   Стопли света със своята сърдечност.
   И зрънце ти му дай от любовта.
   Така ще продължава цяла вечност
   мигът във който с теб сме на света.

   Животът ни събира.
   Животът ни разделя.
   Препуснал без да спира
   през делници, недели.

   През срещи и разлъки.
   През мъдрости и грешки.
   И носи смях и мъка
   в съдбите ни човешки.

   Животът ни събира.
   Животът ни разделя.
   Препуснал без да спира
   през делници, недели.

   През срещи и разлъки.
   През мъдрости и грешки.
   И носи смях и мъка
   в съдбите ни човешки.

2. play

   Вечната игра

   музика: Иван Пееваранжимент: Иван Пеевтекст

   Знам една игра с неизвестен край.
   С нея ти сега търсиш земен рай.
   Даже уморен, пламваш с ритъм нов.
   Тя се казва любов.

   Сам и отчужден ти не би живял
   щом за миг при мен ти сега си спрял.
   Даже победен, знам че си готов
   с мен да бъдеш любов.

   В странен кръговрат се гонят две съдби.
   С обич си богат, но често сам оставаш ти.
   Вечната игра, достоино ти играй.
   Без начало, без край.

   В странен кръговрат се гонят две съдби.
   с обич си богат, но често сам оставаш ти.
   Вечната игра, достоино ти играй.
   Без начало, без край.

   Знам една игра с неизвестен край.
   С нея ти сега търсиш земен рай.
   Даже уморен, пламваш с ритъм нов.
   Тя се казва любов.

   В странен кръговрат се гонят две съдби.
   С обич си богат, но често сам оставаш ти.
   Вечната игра, достоино ти играй.
   Без начало, без край.

   В странен кръговрат се гонят две съдби.
   С обич си богат, но често сам оставаш ти.
   Вечната игра, достоино ти играй.
   Без начало, без край.

   В странен кръговрат се гонят две съдби.
   С обич си богат, но често сам оставаш ти.
   Вечната игра, достоино ти играй.
   Без начало, без край.

3. play

   С любов да минем през света

   музика: Тончо Русеваранжимент: Иван Пеевтекст

   Дорде сме млади с теб и ти и аз.
   И още млад край нас светът трепти.
   Дорде душите ни изгаря страст,
   за мене всичко ще си ти.

   Но в своя унес, в своята любов
   не ще усетим как край нас светът
   ще ни поеме в своето кълбо.
   Как дните му ще ни делят.

   С толкова измамна хубост
   между нас той ще застава.
   Ще ни среща и загубва.
   И ще ни отдалечава.

   С толкова неща примамни
   ще ни вика тъй изкусно.
   Че ще ни разпръсне двама -
   в миг ръцете си ли пуснем.

   Дорде сме млади с теб, но докога
   и в двама ни ще трае младостта.
   Не знаем нии затуй ръка в ръка
   с любов да минем през света.

   С толкова измамна хубост
   между нас той ще застава.
   Ще ни среща и загубва.
   И ще ни отдалечава.

   С толкова неща примамни
   ще ни вика тъй изкусно.
   Че ще ни разпръсне двама -
   в миг ръцете си ли пуснем.

4. play

   Красивият миг

   музика: Асен Гарговаранжимент: Константин Драгневтекст

   Шепне кръвта неуморна своята хубава тайна.
   Хората нека говорят, че любовта е нетрайна.
   Нека предричат измени. И съдбоносни раздели.
   В нашите тръпнещи вени златни щурци са запели.

   Един прекрасен лъч сега край нас трепти.
   Един прекрасен лъч от наш´те мечти.
   И даже изведнъж да свърши любовта
   ще ни остави тя красивият миг.

   Един прекрасен лъчсега край нас трепти.
   Един прекрасен лъч от наш´те мечти.
   И даже изведнъж да свърши любовта
   ще ни остави тя красивият миг.

   Топла вълна ме залива с буен безоблачен шемет.
   Знам, че ще бъда щастлива докато вярвам във тебе.
   За любовта пророкуват, че си отива след време.
   Важно е, че съществува и , че сега си до мене.

   Един прекрасен лъч сега край нас трепти.
   Един прекрасен лъч от наш´те мечти.
   И даже изведнъж да свърши любовта
   Ще ни остави тя красивият миг.

   Един прекрасен лъч сега край нас трепти.
   Един прекрасен лъч от наш´те мечти.
   И даже изведнъж да свърши любовта
   ще ни остави тя красивият миг.

   Един прекрасен лъч сега край нас трепти.
   Един прекрасен лъч от наш´те мечти.
   И даже изведнъж да свърши любовта
   ще ни остави тя красивият миг.

5. play

   Само споменът има пътеки

   музика: Мишо Ваклиноваранжимент: Мишо Ваклиновтекст

   Догорява на запад денят.
   Уморено заспиват вълните.
   А не идва при мене съня,
   не заспива скръбта във гърдите.

   За морето напомня ми тя.
   И на южната нощ звездопада.
   Оня миг в който ти долетя
   като песен от звездна балада.

   Много пъти нии бяхме щастливи.
   И сме идвали с нощния звън.
   И с ръце, като вятър незрими
   пак ни галеше с приказен сън.

   После будни разбрахме тъгата,
   тази истина тъжна за нас.
   Към красивите дни по брега
   само споменът има пътеки.

   Зазорява от изток деня.
   Заиграват отново вълните.
   А не идва при мене сънят
   все тъй будна скръбта е в гърдите.

   И ми спомня тя пак и сега
   за града и за лодките бели.
   И за дните със теб по брега
   като чайки далеч отлетели.

   Много пъти нии бяхме щастливи.
   И сме идвали с нощния звън.
   И с ръце, като вятър незрими
   пак ни галеше в приказен сън.

   После будни разбрахме тъгата,
   тази истина тъжна за нас.
   Към красивите дни по брега
   само споменът има пътеки.

   Много пъти нии бяхме щастливи.
   И сме идвали с нощния звън.
   И с ръце, като вятър незрими
   пак ни галеше с приказен сън.

   После будни разбрахме тъгата,
   тази истина тъжна за нас.
   Към красивите дни по брега
   само споменът има пътеки.

   После будни разбрахме тъгата,
   тази истина тъжна за нас.
   Към красивите дни по брега
   само споменът има пътеки.

6. play

   Разминаване

   музика: Тончо Русеваранжимент: Иван Пеевтекст

   Пак дланта ти бяла маха, питам – докога.
   Само нея отдалеч да виждам аз.
   Искам дом и топла стряха, не една ръка.
   Шепот близък, не далечен глас.

   В тези мои длани бели махащи пред път,
   в ехото на моя вечно литнал глас,
   в наш´те срещи и раздели е събран светът.
   Свят във който цялата съм аз.

   Стряха да ни бъде този свод.
   Свод, под който вечно сме на път.
   Срещнат ли се в път: живот – живот,
   този свят им е домът.

   Стряха да ни бъде този свод.
   Свод, под който вечно сме на път.
   Срещнат ли се в път: живот – живот,
   този свят им е домът.

   Аз към теб, а ти към мене цял живот вървим.
   Ту ни среща, ту разделя този хубав свят.
   Път е цялата вселена, път неизбродим,
   в който моя с твоя ден е слят.

   Стряха да ни бъде този свод.
   Свод, под който вечно сме на път.
   Срещнат ли се в път: живот – живот,
   този свят им е домът.

   Стряха да ни бъде този свод.
   Свод, под който вечно сме на път.
   Срещнат ли се в път: живот – живот,
   този свят им е домът.

   Стряха да ни бъде този свод.
   Свод, под който вечно сме на път.
   Срещнат ли се в път: живот – живот,
   този свят им е домът.

7. play

   Най – хубавият лъч

   музика: Янко Миладиноваранжимент: Янко Миладиновтекст

   Да бях най – рядък на земята цвят,
   аз своята чаровна красота,
   аз своя аромат ти бих дарил,
   та да омайваш хората добри.

   Да бях най – ярка слънчева звезда,
   аз вечната си жива светлина
   на теб навеки щях да подаря
   за да огряваш цялата земя.

   Да можех образа ти мил
   да претворя в най – звучна песен.
   Аз образа ти бих сравнил
   с най – хубавия лъч небесен.

   Да можех образа ти мил
   са претворя в най – звучна песен.
   Аз образа ти бих сравнил
   с най – хубавия лъч небесен.

   Да бях най – рядък на земята цвят,
   аз вечната си жива светлина,
   аз своя аромат ти бих дарил
   за да огряваш цялата земя.

   Да можех образа ти мил
   да претворя в най – звучна песен.
   Аз образа ти бих сравнил
   с най – хубавия лъч небесен.

   Да можех образа ти мил
   да претворя в най – звучна песен.
   Аз образа ти бих сравнил
   с най – хубавия лъч небесен.

   Да можех образа ти мил
   са претворя в най – звучна песен.
   Аз образа ти бих сравнил
   с най – хубавия лъч небесен.

   Да можех образа ти мил
   са претворя в най – звучна песен.
   Аз образа ти бих сравнил
   с най – хубавия лъч небесен.

8. play

   Отминали години

   музика: Найден Андрееваранжимент: Найден Андреевтекст

   Помниш ли първите срещи и първите ни слова.
   Двама жадувахме в обич да срещаме пролетта.
   После раздяла открадна надеждите за това,
   че не повярвахме в любовта.

   После раздяла открадна надеждите за това,
   че не повярвахме в любовта.

   Ето ден след ден годините са минали.
   Като миг студен, животът ни преминал е.
   Даже птиците щастливо те по две летят,
   а след нас няма две следи да горят.

   Ето ден след ден годините са минали.
   Като миг студен, животът ни преминал е.
   Даже птиците щастливо те по две летят,
   а след нас няма две следи да горят.

   Спомени само разбуждат отново една тъга.
   Спомени мои, които се раждат във песента.
   Тъй неусетно със теб сме изгубили младостта,
   че не повярвахме в любовта.

   Тъй неусетно със теб сме изгубили младостта,
   че не повярвахме в любовта.

   Ето ден след ден годините са минали.
   Като миг студен, животът ни преминал е.
   Даже птиците щастливо те по две летят,
   а след нас няма две следи да горят.

   Ето ден след ден годините са минали.
   Като миг студен, животът ни преминал е.
   Даже птиците щастливо те по две летят,
   а след нас няма две следи да горят.

9. play

   Посвещение

   музика: Александър Йосифоваранжимент: Константин Драгневтекст

   Различна орис всекиму се пада.
   И всеки е с това забележим.
   На тебе  – снежна изненада,
   на мене  – огъня неповторим.

   На тебе – непонятните пространства
   и северните цветни небеса.
   На мене – южните пиянства,
   светкавици и шумни чудеса.

   Навярно във вселената ни има
   полярна близост при взаимен зов.
   От нея иде тоя хубав климат
   на тиха изповед и на любов.

   Навярно във вселената ни има
   полярна близост при взаимен зов.
   От нея иде тоя хубав климат
   на тиха изповед и на любов.

   Навярно поговорките са верни.
   И двата полюса стоят така,
   че неизменно югът търси север,
   ръката моя – твоята ръка.

   Навярно във вселената ни има
   полярна близост при взаимен зов.
   От нея иде тоя хубав климат
   на тиха изповед и на любов.

   Навярно във вселената ни има
   полярна близост при взаимен зов.
   От нея иде тоя хубав климат
   на тиха изповед и на любов.

   Навярно във вселената ни има
   полярна близост при взаимен зов.
   От нея иде тоя хубав климат
   на тиха изповед и на любов.

10. play

    Когато те намерих

    музика: Найден Андрееваранжимент: Найден Андреевтекст

    Когато те намерих, знаеш ли,
    почувствах, че отново съществувам.
    Когато ме прегърна помниш ли, помниш ли?

    Аз помня как безумно се вълнувах.
    И дадох ти и двете си ръце.
    Около теб в прегръдка те се свързаха.

    Аз имах и едно сърце.
    И то живя за теб забързано.

    Обичам те. Обичам те.
    Тъй както никога не сме обичали.
    Обичай ме. Обичай ме.
    От никой друг не сме го искали.

    Обичам те. Обичам те.
    Тъй както никога не сме обичали.
    Обичай ме. Обичай ме.
    От никой друг не сме го искали.

    Когато ми говориш, казвай ми
    пак думите от първите ни срещи.
    Две думи трябват само, вярвай ми, вярвай ми.

    Една съдба завинаги ни срещна.
    Неземните богатства ще ти дам.
    Приятелство и нежност и доверие.

    И пак ще имам всичко знам.
    Защото с теб сме се намерили.

    Обичам те. Обичам те.
    Тъй както никога не сме обичали.
    Обичай ме. Обичай ме.
    От никой друг не сме го искали.

    Обичам те. Обичам те.
    Тъй както никога не сме обичали.
    Обичай ме. Обичай ме.
    От никой друг не сме го искали.

11. play

    Ручеи

    музика: Янко Миладиноваранжимент: Константин Драгневтекст

    Ой, вии мои ручеи игриви.
    Като момини очи красиви.
    Разкажете – знайни и незнайни
    сребърните свои малки тайни.

    Зная всеки има си звездица.
    Зная всеки има своя птица.
    Дето само в него се оглеждат
    дето нежни песни му нареждат.

    Ой, вии мои ручеи, ручеи игриви.
    Ой, вии мои ручеи, ручеи пенливи.

    Ой, вии мои ручеи, ручеи игриви.
    Ой, вии мои ручеи, ручеи пенливи.

    Ой, вии мои ручеи, игриви.
    Като момини очи красиви.
    Гласовити, като поина птица.
    Чисти като маичина сълзица.

    Пак ви търся в нощи посребрени.
    Пак ви търся в губери зелени.
    Да отпия глътка ледовита.
    Да забравя болка ядовита.

    Ой, вии мои ручеи, ручеи игриви.
    Ой, вии мои ручеи, ручеи пенливи.

    Ой, вии мои ручеи, ручеи игриви.
    Ой, вии мои ручеи, ручеи пенливи.

    Ой, вии мои ручеи, ручеи игриви.
    Ой, вии мои ручеи, ручеи пенливи.

    Ой, вии мои ручеи, ручеи игриви.
    Ой, вии мои ручеи, ручеи пенливи.

12. play

    Две думи от нас

    музика: Александър Йосифоваранжимент: Константин Драгневтекст

    Бягат спомени, бягат пътеки.
    Неизбежно пространство назад.
    Но остава, макар и далеко
    преживеният някога свят.

    С ненаписани свои закони.
    С неизказани думи по здрач.
    Над които от есенни клони
    падат тъжни листа, като плач.

    И познато танго залюлява
    Неочаквана дълга забрава.
    А звездица една с тъжен глас
    си припомня две думи от нас.

    И познато танго залюлява
    неочаквана дълга забрава.
    А звездица една с тъжен глас
    си припомня две думи от нас.

    Двете думи, изречени тихо
    под бреза полудяла от май.
    След които две сенки се скриха
    в своя толкова мъничък рай.

    И наречена беше звездата.
    С нас наречен бе целия свят.
    Но върти се, върти се земята.
    Тя напред – обичта ни назад.

    И познато танго залюлява
    неочаквана дълга забрава.
    А звездица една с тъжен глас
    си припомня две думи от нас.

    И познато танго залюлява
    неочаквана дълга забрава.
    А звездица една с тъжен глас
    си припомня две думи от нас.