Този Свят е Жена

носител: компактдиск
издател: СтефКос Мюзик

Списък песни

1. play

   Сам

   музика: Б.Ивановаранжимент: Б.Иванов и М.Балтаджиевтекст

   Топъл дъх в хладни мисли,
   влизаш в мен ослепен от душа.
   Този път аз те пускам,
   без причина,без звук,без врата.

   Но сам ще си там, далечен и ням.
   Обичаш ли ще боли мен търсиш ли.

   Но сам ще си там, далечен и ням.
   Обичаш ли ще боли мен търсиш ли.

   Зная, че аз ще сбъркам,
   ако в мен да вървиш позволя.
   Моят свят е объркан,
   гледаш се в огледална душа.

   Но сам ще си там, далечен и ням.
   Обичаш ли ще боли мен търсиш ли.

   Но сам ще си там, далечен и ням.
   Обичаш ли ще боли мен търсиш ли.

   Но сам ще си там, далечен и ням.
   Обичаш ли ще боли мен търсиш ли.

   Но сам ще си там, далечен и ням.
   Обичаш ли ще боли мен търсиш ли.

2. play

   Нека спре

   музика: Б.Ивановаранжимент: Б.Иванов и М.Балтаджиевтекст

   Безименни цветя в недовършен храм
   Измамна светлината се топи зад хълма
   Разголени души се докосват там
   Раздялата се ражда, но сама по тъмно.

   Тук съм ти виновно пак мълчиш
   Дишай, изправи се сам и виж.
   Нека спре, да вали самота
   Нека спре, щом е тук любовта.

   Изгубени мечти в нестинарски танц
   Оловни са крилете на лъжата нова.
   Дете рисува кръст в пеперуден транс,
   А въздуха нашепва започни отново.

3. play

   Този свят е жена

   музика: Огнян Еневаранжимент: Е.Бояджиевтекст

   Цигансики пътища в края на лятото
   дълго ще водят очите ти.
   Слънце и вятър сменят местата си
   и се усмихват на фотолюбители.

   Смахнати чайки луди по залеза,
   някого викат неистово.
   Детски лица ала пясъчни замъци
   вярват и молят за нещо измислено.

   Още хиляди ноти и хиляди думи
   горещите плажове тихо ще скрият,
   посветени на толкова просто безумие-
   този свят е жена, морето е нейна стихия.

   Морските вълци, слънчеви старчета,
   бавно разказват кого са обичали.
   Тайно в очите им, голи се мяркат
   родени от пяната руси момичета.

   Още хиляди ноти и хиляди думи
   горещите плажове тихо ще скрият,
   посветени на толкова просто безумие-
   този свят е жена, морето е нейна стихия.

   Още хиляди ноти и хиляди думи
   горещите плажове тихо ще скрият,
   посветени на толкова просто безумие-
   този свят е жена, морето е нейна стихия.

   Този свят е жена, морето е нейна стихия.
   Този свят е жена, морето е нейна стихия.

   Посветени на толкова просто безумие-
   този свят е жена, морето е нейна стихия.

   Този свят е жена, морето е нейна стихия.
   Този свят е жена, морето е нейна стихия.

4. play

   Какво си ти?

   музика: Т. Филковаранжимент: Е. Бояджиевтекст

   Така е хубаво, че теб те има.
   Но нямам сили да го изрека.
   Душата ми без брод ще стигне
   при теб, накрая на света.

   Очите ни когато се докосват,
   запалва се безименна звезда.
   Приемам те с това, което носиш –
   една себераздала се вода.

   Какво си ти, свръх свят или материя.
   Какво си ти, реалност или сън.
   Аз тука на земята те намерих
   в мигът, хиляда пъти повторим.

   Така е хубаво, че теб те има.
   Когато стигнах края на света
   намерих те, ръцете се докосват
   за да се слеят във една съдба.

   Какво си ти, свръх свят или материя.
   Какво си ти, реалност или сън.
   Аз тука на земята те намерих
   в мигът, хиляда пъти повторим.

   Какво си ти, свръх свят или материя.
   Какво си ти, реалност или сън.
   аз тука на земята те намерих
   в мигът, хиляда пъти повторим.

5. play

   Чуждо щастие

   музика: Н.Анаранжимент: Е. Бояджиевтекст

   Защо боли от чуждата прегръдка.
   Защо стрели са милите писма.
   Защо, защо лети душата като хрътка.

   Във тъмното, останала сама
   Тъгата твоя щом е споделена,
   Тя става мигом половин тъга.

   В какво е на щастливите вината,
   Освен, че са щастливи, боже мой.
   И свърши, свърши ли у нас човещината

   От чуждо щастие да нямаме покой.
   А чужда радост щом е разделена,
   Тя става твоя радост на мига.

   Най – мъчно се понася чуждо щастие.
   За нас е горест чуждата любов.
   А щастието е свето причастие.
   А любовта е от звездите зов.

   Най – мъчно се понася чуждо щастие.
   За нас е горест чуждата любов.
   А щастието е свето причастие.
   А любовта е от звездите зов.

   Защо боли от чуждата прегръдка.
   Защо стрели са милите писма.
   Защо, защо лети душата като хрътка.

   Във тъмното, останала сама
   Тъгата твоя щом е споделена,
   Тя става мигом половин тъга.

   Най – мъчно се понася чуждо щастие.
   За нас е горест чуждата любов.
   А щастието е свето причастие.
   А любовта е от звездите зов.

   Най – мъчно се понася чуждо щастие.
   За нас е горест чуждата любов.
   А щастието е свето причастие.
   А любовта е от звездите зов.

   А щастието е свето причастие.
   А любовта е от звездите зов.

6. play

   Дуел

   музика: Ал. Кипроваранжимент: Е. Бояджиетекст

   Вярваш ли на всяка игра
   имаш ли несбъднат копнеж.
   Искаш ли да спрем на ръба
   щом си с мен неможеш да спреш.

   Вярваш ли че има предел
   можеш ли до мен да летиш.
   Питаш се кой път си поел
   не с ума с душата си виж.

   Ноща пристига бездиханна,
   а ти преследваш ясна цел.
   Ненужна свян, усмивка хладна
   тела готови за дуел.

   Ноща звездите я желаят,
   а ти желаеш да си смел
   между началото и краят
   страстта увлича ни в дуел.

7. play

   Идва буря

   музика: Г.Костоваранжимент: Е. Бояджиевтекст

   Бряг се намира, блян се сънува.
   Свят се избира, власт се изгубва.

   Кой ще изпрати зов за пощада?
   Днес буря идва на криле от забрава.

   Как не разбрахме жадни за слава -
   Връх се достига но небето остава.

   С бога си се мерим
   Любовта му не разбрали

   Гониме мечтите
   Ала вятър сме посяли.

   Ще остана будна под звездите неми
   Бурята идва с гръм и смях студен.

   И на пук на нея ще и бъда вярна.
   Нека не спира тя ще диша с мен.

8. play

   Животе мой

   музика: Ал. Кипроваранжимент: Е. Бояджиевтекст

   Къде изчезна добротата
   Измислица ли беше тя
   Или пък приказка, която
   Не съществува на света.

   Край мене тя до вчера беше
   Усмивка, поглед, топла длан.
   Стопи ли я кошмарът днешен
   В света от злото завладян.

   Животе мой, какво ми носиш
   Защо от мъка разлюлян
   Светът е пак окаян просяк
   Прострял за милостиня длан.

   Животе мой, какво ми носиш
   Защо от мъка разлюлян
   Светът е пак окаян просяк
   Прострял за милостиня длан.

   Наоколо ми бедни, гладни.
   Свят и нещастен и голям
   Душата само – хляб грамаден
   Все още мога да му дам.

   Но той със присмех гледа в нея
   Какво пък тайно се теша:
   Все някога ще огладнее
   Светът и за троха – душа.

   Животе мой, какво ми носиш
   Защо от мъка разлюлян
   Светът е пак окаян просяк
   Прострял за милостиня длан.

   Животе мой, какво ми носиш
   Защо от мъка разлюлян
   Светът е пак окаян просяк
   Прострял за милостиня длан.

9. play

   Предупреждение

   музика: Т.Русеваранжимент: Е. Бояджиевтекст

   Душата ми – врата без ключ.
   Готова е по всяко време.
   Добрия гост, макар и чужд,
   Добрия гост, макар и чужд,
   Макар и нощем, да приеме.

   Добър ли е … но ако лош, лош човек
   На прага и застане,
   Да думка цял ден, цяла нощ,
   Да думка цял ден, цяла нощ,
   Той все там, вън ще си остане.

   И без да тропне – само с устни
   Да и пошепне онова,
   И без да тропне – само с устни
   Да и пошепне онова,
   И без да тропне – само с устни
   Да и пошепне онова,
   Вълшебното, тя ще го пусне.

   И без да тропне – само с устни
   Да и пошепне онова,
   И без да тропне – само с устни
   Да и пошепне онова,
   И без да тропне – само с устни
   Да и пошепне онова,
   Вълшебното, тя ще го пусне.

   Да я изкърти, ако ще !
   Познаваща крадци изкусни,
   Вратата ще се заяде,
   Вратата ще се заяде,
   И мъртва няма да го пусне.

   Приятел буен, враг ли тих,
   Не знам какъв си, но повтарям :
   Знай, незаключени врати,
   Знай, незаключени врати –
   Най – мъчно всъщност се отварят.

   И без да тропне – само с устни
   Да и пошепне онова,
   И без да тропне – само с устни
   Да и пошепне онова,
   И без да тропне – само с устни
   Да и пошепне онова,
   Вълшебното, тя ще го пусне.

   И без да тропне – само с устни
   Да и пошепне онова,
   И без да тропне – само с устни
   Да и пошепне онова,
   И без да тропне – само с устни
   Да и пошепне онова,
   Вълшебното, тя ще го пусне.

10. play

    Черната овца

    музика: Б.Глававаранжимент: Е. Бояджиевтекст

    Бавно ни залива морето
    от сиви тягостни дни,
    умът не слуша сърцето,
    а вечно смята и бди.
    Падаме в калта затъваме до шия в нея,
    виновни търсим за да успеем
    невинни в калта да заспим.
    Хората сега са глупави стада,
    водещи борба за власт и за трева,
    стискайки зъби подават си ръка,
    не, аз не мога да спя сега!

    Аз сам си избрах тази съдба,
    вечната черна овца!
    Аз сам си избрах тази съдба,
    вечната черна овца!

    Всяка глупост има си време,
    да стане малка правда дори,
    щом овчарят почне да дреме,
    а стадото да точи зъби.
    Злото ни поглъща с грозната си паст,
    никой не посмя да чуе моя глас,
    браните с рогца жалката си власт,
    не, аз немога да съм като вас!

    Аз сам си избрах тази съдба,
    вечната черна овца!
    Аз сам си избрах тази съдба,
    вечната черна овца!
    Аз сам си избрах тази съдба,
    вечната черна овца!
    Аз сам си избрах тази съдба,
    вечната черна овца!

    Сложил бях на карта сетния си час,
    никой не посмя да чуе моя глас,
    черен съм сега и в профил и в анфас,
    не аз не мога да съм като вас!

    Аз сам си избрах тази съдба,
    вечната черна овца!
    Аз сам си избрах тази съдба,
    вечната черна овца!
    Аз сам си избрах тази съдба,
    вечната черна овца!
    Аз сам си избрах тази съдба,
    вечната черна овца!
    Аз сам си избрах тази съдба,
    вечната черна овца!
    Аз сам си избрах тази съдба,
    вечната черна овца!