Ти ме повика

носител: плоча
издател: Балкантон

ВТА 12044 Записите са осъществени в БР
Тонрежисьор: Атанас Байнов
Тонинжинер: Марин Маринов
Тоноператор: Румен Енчев
Художествено оформление: Мира Антонова
Снимки: Явор Попов

Списък песни

1. play

   Ти ме повика

   музика: Любомир Дамяноваранжимент: Димитър Гетовтекст

   В миг останах сама, нямах твойта ръка
   и в съня се загубих.
   Но отново е ден, виждам твойте очи
   да ме галят със нежност.

   Пея за радостта, пея за обичта
   те са мойта опора.
   С тези нежни неща аз не чувствам умора.

   Протегни ми ръка. Искам пак да съм с теб,
   да отидем далече.
   Твойта нежност сега ме окриля в деня
   и ме носи простора.

   Пея за радостта, пея за обичта
   те са мойта опора.
   С тези нежни неща аз не чувствам умора.

   Ти ме повика с моето име.
   С поглед ти казаж аз: прегърни ме.
   Кратките срещи с длани горещи.
   Всяка минута споделяше с мен от сърце.

   Протегни ми ръка. Искам пак да съм с теб,
   да отидем далече.
   Твойта нежност сега ме окриля в деня
   и ме носи простора.

   Пея за радостта, пея за обичта
   те са мойта опора.
   С тези нежни неща аз не чувствам умора.

   Ти ме повика с моето име.
   С поглед ти казаж аз: прегърни ме.
   Кратките срещи с длани горещи.
   Всяка минута споделяше с мен от сърце.

   Ти ме повика с моето име.

2. play

   Една мечта

   музика: Димитър Ковачеваранжимент: Димитър Гетовтекст

   Бях от сутринта в жълтата гора.
   Някой ме докосна с дъх – една мечта.
   Там по пътя бял – знак на любовта,
   идваше за първи път една мечта.

   Спри до мен. Спри до мен
   с думи шепнещи под жълти дървета
   и есенни листа.

   Спри до мен. Спри до мен
   с думи шепнещи под жълти дървета
   и есенни листа.

   Там по пътя бял – знак на любовта,
   идваше за първи път една мечта.
   Идва вечерта в жълтата гора.
   Тръгвам си по пътя бял с една мечта.

   Спри до мен. Спри до мен
   с думи шепнещи под жълти дървета
   и есенни листа.

   Спри до мен. Спри до мен
   с думи шепнещи под жълти дървета
   и есенни листа.

   Спри до мен. Спри до мен
   с думи шепнещи под жълти дървета
   и есенни листа.

   Спри до мен. Спри до мен
   с думи шепнещи под жълти дървета
   и есенни листа.

   Спри до мен.

3. play

   Без теб

   музика: Александър Йосифоваранжимент: Асен Драгневтекст

   Нечакан, без звук
   моят спомен е тук
   щом заспи градът.

   Той е с твойто лице.
   Със твойте ръце,
   както всеки път.

   И пак съм във плен.
   Пак се ражда във мен
   и гори всеки миг
   моят зов, моят вик:

   Без теб, без любов, без приятел,
   без теб сякаш пуста е земята.
   Дълги са дните, до болка познати
   без теб, без любов, без приятел.

   С колко тъга
   се завръщаш сега
   към онези дни.

   Беше кратка нощта
   сами с любовта
   бяхме аз и ти.

   Сякаш своя глас
   още, още чувам аз.
   И се лута в сърцето
   горещия стон.

   Без теб, без любов, без приятел,
   без теб сякаш пуста е земята.
   Дълги са дните, до болка познати
   без теб, без любов, без приятел.

   Без теб, без любов, без приятел,
   без теб сякаш пуста е земята.
   Дълги са дните, до болка познати
   без теб, без любов, без приятел.

   Без теб, без любов, без приятел,
   без теб сякаш пуста е земята.
   Дълги са дните, до болка познати
   без теб, без любов, без приятел.

4. play

   Коя е тя

   музика: Димитър Ковачеваранжимент: Димитър Гетовтекст

   Не зная как, но ето, че сега
   с годините забравям имената.
   Забравям дати, спомени, лица
   на много от случайните познати.

   Забравям, ала още е във мен
   и може би до края ще остава
   Една любов за сетния ми ден
   във зимата студена да ме сгрява.

   Коя е тя се питам не веднъж.
   И все не мога да си отговоря.
   Дано да се излее като дъжд,
   дано да ме опари като огън.
   Да ме опари като огън.

   Коя е тя се питам не веднъж.
   И все не мога да си отговоря.
   Дано да се излее като дъжд,
   дано да ме опари като огън.
   Да ме опари като огън.

   Безименна, така ще си остане
   надеждата във всеки порив нов.
   Надеждата, че в зимата ни сгрява
   не първата, а сетната любов.
   Сетната любов.

   Коя е тя се питам не веднъж.
   И все не мога да си отговоря.
   Дано да се излее като дъжд,
   дано да ме опари като огън.
   Да ме опари като огън.

   Коя е тя се питам не веднъж.
   И все не мога да си отговоря.
   Дано да се излее като дъжд,
   дано да ме опари като огън.
   Да ме опари.

5. play

   Невероятно

   музика: Тодор Филковаранжимент: Тодор Филковтекст

   Любовта е полет над бездна.
   Последен дъх на душата.
   Но кога, но кога изчезна
   невероятно …

   После страх, страх от нас самите.
   Няма връщане, има само умора.
   Със часовник спрял се скиташ
   сред хората …

   Всичко е обяснимо.
   Всичко се преживява.
   Ти разбра ли какво си имал
   и какво остава …

   Любовта беше полет над бездна.
   Последен дъх на душата.
   Но кога, но кога изчезна
   невероятно …

   Всичко е обяснимо.
   Всичко се преживява.
   Ти разбра ли какво си имал
   и какво остава …

   Всичко е обяснимо.
   Всичко се преживява.
   Ти разбра ли какво си имал
   и какво остава …

6. play

   Интимно

   музика: Асен Гарговаранжимент: Александър Кипровтекст

   Не ме допускай толкоз близо ти до себе си,
   щом искаш да съм влюбена.
   Ех, вярно е, далечното гнети.
   Но затова пък близкото погубва.

   Щом искаш да съм твоя аз, далеч ме дръж.
   Далечното е всъщност ореолът.
   Една мечта се срива изведнъж
   разбулиш ли я, видиш ли я гола.

   Ти за мен мечта си остани за цял живот.
   Може би единственно така
   докрай ще бъдеш с мен.

   Без мечти какво са наш´те дни,
   какво е любовта.
   Целият живот е от мечти роден.

   Дори една мадона от рембрандт,
   погледната отблизичко е грозна.
   И целият и гений и талант
   е в нейната далечна грациозност.

   Дори земята, таз околовръст,
   която отдалече рай вълшебен,
   Отблизо ти се вижда буца пръст.
   пръст, в която ний ще легнем с тебе.

   Ти за мен мечта си остани за цял живот.
   Може би единственно така
   докрай ще бъдеш с мен.

   Без мечти какво са наш´те дни,
   какво е любовта.
   Целият живот е от мечти роден.

   Ти за мен мечта си остани за цял живот.
   Може би единственно така
   докрай ще бъдеш с мен.

   Без мечти какво са наш´те дни,
   какво е любовта.
   Целият живот е от мечти роден.

7. play

   Така живея

   музика: Любомир Дамяноваранжимент: Асен Драгневтекст

   Пак влюбена. Декор. Партньорът нов.
   На сцената в последната си роля.
   Така, че пак играя на любов,
   но винаги се питам аз: Защо ли ?

   В живота вечно се изплъзва тя.
   А толкова е чакана, желана.
   Веднъж дошла е радост – любовта.
   Очакването пари като рана.

   Така живея с моя вечен зов
   на кръстопът пред двойната си роля.
   На сцената умирам от любов,
   в живота за любов се моля.

   Така живея с моя вечен зов
   на кръстопът пред двойната си роля.
   На сцената умирам от любов,
   в живота за любов се моля.

   Но зная, ще я срещна някой ден.
   Във нечий поглед ще открия – ти си.
   И ще изгарям в доброволен плен
   житейската си роля на актриса.

   Така живея с моя вечен зов
   на кръстопът пред двойната си роля.
   На сцената умирам от любов,
   в живота за любов се моля.

   Така живея с моя вечен зов
   на кръстопът пред двойната си роля.
   На сцената умирам от любов,
   в живота за любов се моля.

   Така живея с моя вечен зов
   на кръстопът пред двойната си роля.
   На сцената умирам от любов,
   в живота за любов се моля.

8. play

   Някой ден

   музика: Александър Йосифоваранжимент: Пейо Пеевтекст

   Кажи защо все още си далече.
   Кажи защо не мога да заспя.
   И чувам стъпките ти всяка вечер.
   И бавно като залез се топя.

   Забравена ли трябва да си ида.
   Какъв е тоя жребий ми кажи.
   Единственно в съня си да те виждам
   и нещо странно все да ни тежи.

   Не се страхувай, ако си далече.
   Вратата чака, свети моят праг.
   Бъди за моята любов обречен
   и знай, че ще намериш моят бряг.

   Звездите тук са още неоткрити
   за твоя поглед и за моят ден.
   Ако не вярваш, вятъра попитай,
   но ти ела, ела тук някой ден.

   Така ще бъда още по – красива.
   Различен ще е вече моят глас,
   когато твоят вятър ме залива
   И няма да е бездна между нас.

   Повярвай ми, това са мойте думи.
   Оставам със протегнати ръце.
   Не искам да заглъхват мойте струни
   и да изсъхва моето лице.

   Не се страхувай, ако си далече.
   Вратата чака, свети моят праг.
   Бъди за моята любов обречен
   и знай, че ще намериш моят бряг.

   Звездите тук са още неоткрити
   за твоя поглед и за моят ден.
   Ако не вярваш, вятъра попитай,
   но ти ела, ела тук някой ден.

   Но ти ела, ела тук някой ден.
   Но ти ела, ела тук някой ден.
   Но ти ела, ела тук някой ден.

9. play

   Самота

   музика: Митко Щереваранжимент: Митко Щеревтекст

   Този дето чаках не дойде.
   Идваха случайните му двойници.
   Не любими мои, а любовници.
   Шумни спътници на моя ден.

   Жаждата за слава и пари
   може би към мене ги привличаше.
   Лъжехме се с тях, че се обичаме.
   Днес не знам къде са те дори.

   Но в живота няма път назад.
   Бягат дните. С тях отлита този свят.
   Само в спомена жив, със красиви лъжи
   в миг незнаен те се връщат пак във мен.

   Спомням ги без болка и без гняв.
   Спомням ги без обич и вълнение,
   прегорели чувства и съмнения.
   Отшумели вече времена.

   Но в живота няма път назад.
   Бягат дните. С тях отлита този свят.
   Но дори и сега в мойта самота
   тайно вярвам аз в любовта.

   В любовта …