носител: плоча
издател: Балкантон
Списък песни
- play
Разговор с вятъра
музика: Александър Кипроваранжимент: Александър КипровтекстТекст
Време е вече дъх да си взема
и да отворя прозорец.
Стигат ми всички човешки драми,
моята днес ще говори.Никой дори не се запита
имам ли време да дишам.
Моята обич със шепи раздавам,
чуждата мъка събирам.Гоня до лудост всякаква болка,
викам от гняв и не се жаля.
Ще ми се всички да са щастливи.
Себе си слагам накрая.Дворът е пуст под моя прозорец,
с вятъра аз разговарям.
В мрака притичват сенки на хора.
Кой ще ме чуе, не зная.Никой дори не се запита
имам ли време да дишам.
Моята обич със шепи раздавам,
чуждата мъка събирам.Гоня до лудост всякаква болка,
викам от гняв и не се жаля.
Ще ми се всички да са щастливи.
Себе си слагам накрая. - play
Тежка сватба
музика: българска народна песенаранжимент: Александър КипровтекстКанят ме мамо, на тежка сватба,
на тежка сватба млад кум да стана,
на първо либе аз да кумувам,
на първо либе, на първа севда.Я научи ме, стара ле майко,
на първо либе как се кумува.
С кои очи ще я погледна,
какви ли думи да й продумам?Я слушай сине, стара си майка,
на първо либе кум се не става,
че и земята ще се разтвори
и двама ви ще да погълне.На първо либе кум се не става.
На първо либе кум се не става. - play
Необяснимо е
музика: Асен Гарговаранжимент: Асен ГарговтекстНима си ти, любов,
или сън, сън сънуваме?
Пред нас е цял един живот,
а ето днес, че се сбогуваме.Необяснимо е, разбираш ли,
в мига, когато сме един до друг,
така щастливи, до болка влюбени,
след този миг да лъхне студ.Не ни разделят светове,
пространство и време.
Любов, ние с теб,
ще се срешнем пак.
Не казвай нищо, по-добре.
Аз имам надежда,
че пролет ще дойде след есен.Къде си ти, любов?
Ще се намерим ли завинаги?
Кажи защо в един живот
ти неведнъж оставаш минало.Необяснимо е, разбираш ли,
в мига, когато теб те няма тук,
да търся теб безименна,
за да изгоря от студ.Не ни разделят светове,
пространство и време.
Любов, ние с теб,
ще се срешнем пак.
Не казвай нищо, по-добре.
Аз имам надежда,
че пролет ще дойде след есен. - play
Една любов
музика: Александър Кипроваранжимент: Александър КипровтекстПадна лист от календара стенен
В тишината на нощта.
Спря за миг забързаното време,
Върна се назадКъм един до болка близък ден,
Към една любов
Разпиляла се почти до мен
И оставила въпрос:Защо в живота има самота.
Защо не бъде вечност любовта.
Защо не е съдба за цял живот
Една, една любов.Защо, защо изстива любовта.
Защо в живота има самота.
Защо не е съдба за цял живот
Една, една любов.Падна лист от календара стенен
В тишината на нощта.
Шепот тих дочух изпълнен с нежност.
Хлопна се врата.И живота продължи край мен
Както и преди.
Влезе бавно делничния ден
И една сълза изтри.Защо в живота има самота.
Защо не бъде вечност любовта.
Защо не е съдба за цял живот
Една, една любов.Защо, защо изстива любовта.
Защо в живота има самота.
Защо не е съдба за цял живот
Една, една любов.Защо, защо изстива любовта.
Защо в живота има самота.
Защо не е съдба за цял живот
Една, една любов. - play
Студ
музика: Асен Гарговаранжимент: Асен ГарговтекстСветът е пълен, пълен със обиди.
Със много студ и със много вятър.
От този свят, от този свят сега си ида
Замръзнала, замръзнала ми е душата.Дори дъхът, дори дъхът ми е замръзнал.
Сърцето птичка, птичка наранима.
Замръзнали, замръзнали и смях и сълзи.
Стопли ме, стопли ме мили, приюти ме.Натрупай много, натрупай много съчки.
Не стигнат ли – сложи сърцата.
Ще трябва луд, ще трябва луд огромен огън
Да изгорим, да изгорим студенината.Ще трябва луд, ще трябва луд огромен огън
Да изгорим, да изгорим студенината. - play
Какво си ти
музика: Тодор Филковаранжимент: Тодор ФилковтекстТака е хубаво, че теб те има.
Но нямам сили да го изрека.
Душата ми без брод ще стигне
При теб, накрая на света.Очите ни когато се докосват,
Запалва се безименна звезда.
Приемам те с това, което носиш –
Една себераздала се вода.Какво си ти, свръх свят или материя.
Какво си ти, реалност или сън.
Аз тука на земята те намерих
В мигът, хиляда пъти повторим.Така е хубаво, че теб те има.
Когато стигнах края на света
Намерих те, ръцете се докосват
За да се слеят във една съдба.Какво си ти, свръх свят или материя.
Какво си ти, реалност или сън.
Аз тука на земята те намерих
В мигът, хиляда пъти повторим.Какво си ти, свръх свят или материя.
Какво си ти, реалност или сън.
Аз тука на земята те намерих
В мигът, хиляда пъти повторим. - play
Вик
музика: Стефан Илиеваранжимент: Александър КипровтекстКога, кога ще дойдеш ти.
Когато си отида
о сетните ми стъпки
отехтят далече.Кога, кога ще си със мен.
Когато те зазида
сред четири стени
самотната ти вечер.Обичай ме.
Обичай ме сега,
когато те обичам.
Когато твоя съм.
Жадувай ме, зови ме.Обичай ме сега,
когато те обичам.
Сега простри ръце,
че утре ще е късно –
непоправимо.Кога, кога ще ме съзреш.
Когато в друго рамо
притисната отмина
със поглед във земята.Кога, кога ще ме зовеш.
Когато видиш само,
че губиш ме далечна,
чужда, непозната.Обичай ме.
Обичай ме сега,
когато те обичам.
когато твоя съм.
Жадувай ме, зови ме.Обичай ме сега,
когато те обичам.
Сега простри ръце,
че утре ще е късно –
непоправимо.Кога, кога ще дойдеш ти …
Кога, кога ще дойдеш ти …
Кога, кога ще дойдеш ти …
- play
Не ме кори
музика: Александър Йосифоваранжимент: Асен ГарговтекстНе ме кори, че любовта
Изтлява като гаснеща жарава.
Изминаха години от тогава,
Променяше се бавно с нас и тя.А как ме топлеха преди
Горещите, жадуваните думи.
Но днес от тях остават помежду ни
Утихващи във спомена следи.Да търсим ли отново брод.
Не знам дали това си заслужава,
Щом нашата любов не продължава
Завинаги, за цял един живот.Да търсим ли отново брод.
Не знам дали това си заслужава,
Щом нашата любов не продължава
Завинаги, за цял един живот.Не ме кори, че любовта
Увяхва като стрък красиво цвете.
Сезони свои има и сърцето,
Настъпила е в него есента.Да търсим ли отново брод.
Не знам дали това си заслужава,
Щом нашата любов не продължава
Завинаги, за цял един живот.Да търсим ли отново брод.
Не знам дали това си заслужава,
Щом нашата любов не продължава
Завинаги, за цял един живот. - play
Среднощен влак
музика: Любомир Дамяноваранжимент: Александър КипровтекстИ тази нощ препуска влакът
Изпълнен със съдби човешки.
Прозвънват релсите във мрака,
Свистят под колелата тежки.Към дом, приятел, към любима
Навярно днес пътува всеки.
И всеки своя гара има –
Начало на безброй пътеки.Семафорът блести в зелено.
Дръпнете всичките завеси.
Поредна гара – оживено.
Макар, че нощ е – три без десет.Семафорът блести в зелено.
Дръпнете всичките завеси.
Поредна гара – оживено.
Макар, че нощ е – три без десет.И тази нощ препуска влакът
Изпълнен със съдби човешки.
Прозвънват релсите във мрака,
Свистят под колелата тежки.И после пак във тъмнината
Приспивно колелата тракат.
Аз чувствам радостта позната,
Че някъде и мен навярно чакат.Семафорът блести в зелено.
Дръпнете всичките завеси.
Поредна гара – оживено.
Макар, че нощ е – три без десет.Семафорът блести в зелено.
Дръпнете всичките завеси.
Поредна гара – оживено.
Макар, че нощ е – три без десет.Семафорът блести в зелено.
Дръпнете всичките завеси.
Поредна гара – оживено.
Макар, че нощ е – три без десет. - play
Последната любов
музика: Тодор Филковаранжимент: Тодор ФилковтекстЖивея на една безкрайна гара.
Не знам изпращам ли, или посрещам.
Не виждам твоя влак, но си повтарям,
Че някъде ме чака още нещо.Последната любов ме чака още
В една последна и безкрайна вечер.
И аз вървя през свойте дни и нощи
Докрай към нея, нереално вечна.Ти си моята същност.
Аз съм твоето утре.
Спомен сега прегръщам.
Вечер се слива в сутрин.Ти си моята същност.
Аз съм твоето утре.
Спомен сега прегръщам.
Вечер се слива в сутрин.Последната любов аз я създадох
Сред бързия живот от всичко свято.
Сама създадох своята награда
По – истинска от всичко на земята.Ти си моята същност.
Аз съм твоето утре.
Спомен сега прегръщам.
Вечер се слива в сутрин.Ти си моята същност.
Аз съм твоето утре.
Спомен сега прегръщам.
Вечер се слива в сутрин.Ти си моята същност.
Аз съм твоето утре.
Спомен сега прегръщам.
Вечер се слива в сутрин. - play
Вместо посвещение
музика: Любомир Дамяноваранжимент: Евгений ПлатовтекстВ душата ми угасва песента
И огънят на любовта изстива.
Отвя ли нощен вятър радостта,
Каква съм аз – о, мъртва или жива.Сама до болка, до кога не знам.
Но аз ще съм една и съща.
Един рефрен от двама ни презрян
Витае в празната ми къща.Какво е нужно в краткия живот –
Обида или нежна дума.
Ръката ти докосна златен плод,
Откъснат го захвърли помежду ни.Какво е нужно в краткия живот –
Обида или нежна дума.
Ръката ти докосна златен плод,
Откъснат го захвърли помежду ни.Сама до болка през деня, в нощта –
Душата ми, като свещица.
И не разбирам вече любовта
Дали е болка или птица.Какво е нужно в краткия живот –
Обида или нежна дума.
Ръката ти докосна златен плод,
Откъснат го захвърли помежду ни.Какво е нужно в краткия живот –
Обида или нежна дума.
Ръката ти докосна златен плод,
Откъснат го захвърли помежду ни.Какво е нужно в краткия живот –
Обида или нежна дума.
Ръката ти докосна златен плод,
Откъснат го захвърли помежду ни.