Танго

носител: плоча
издател: Балкантон

Списък песни

1. play

   Танго със спомена

   музика: Тончо Русеваранжимент: Тончо Русевтекст

   Танцува вятърът със куп листа.
   Танцува залезът със есента.
   Танцува изгревът с една земя.
   Танцувам аз със тях, ала сама.

   Сама със спомена, който си ти.
   Сама със мъката с твойте черти.
   Сама със залеза – твое лице.
   Сама със вятъра – твои ръце.

   Всеки спомен е едно танцуване
   с отминалото щастие.
   Всеки спомен е едно пътуване
   подир звезда угаснала.

   Всеки спомен е искра изстинала
   в сърцата ни горещите.
   И една любов край нас отминала –
   все чакана, несрещната.

   Лудувай ветре с мен. И вии листа.
   Танцувай есен с мен. И ти мечта.
   Върти ме в своя танц и ти земя.
   Танцувам ли със -  вас не съм сама.

   Всеки спомен е едно танцуване
   с отминалото щастие.
   Всеки спомен е едно пътуване
   подир звезда угаснала.

   Всеки спомен е искра изстинала
   в сърцата ни горещите.
   И една любов край нас отминала –
   все чакана, несрещната.

2. play

   Утеха

   музика: Александър Йосифоваранжимент: Митко Щеревтекст

   Най – после светлина припада.
   Най – сетне ражда се денят.
   Тук някъде се свършва ада
   и почва път, и почва път.

   Ти дълго ще ме придружаваш,
   но няма да ме утешиш.
   Съмненията утвърждават
   това, което разруши.

   Ранен и обгорен ще мина
   през бездната на твоя зов.
   Да търся пак необходимата,
   забравена от мен любов.

   Ще ставам синкав като мрака.
   И ще изтлявам в таен дим.
   Подобно облак неочакван.
   Подобно дъжд необясним.

   Една утеха многогласа
   ще нося с мен като вина.
   И вярното небе понася
   една изменчива луна.

   Ранен и обгорен ще мина
   през бездната на твоя зов.
   Да търся пак необходимата,
   забравена от мен любов.

   Ще ставам синкав като мрака.
   И ще изтлявам в таен дим.
   Подобно облак неочакван.
   Подобно дъжд необясним.

3. play

   Люлка

   музика: Тончо Русеваранжимент: Тончо Русевтекст

   Помниш ли море, щурци, светулки
   и мрак, говорещ с твоя глас.
   И една самотна, стара люлка,
   а в нея двама – ти и аз.

   Помниш ли как пееше потайно
   с гласа на щастието ти?
   Вярвахме, ще ни люлей безкрайно
   онази люлка – любовта.

   Двама с теб и трима с нея,
   четирима със оня свод.
   Вярвахме, ще ни люлее
   тази люлка цял живот.

   Още люлката така любима
   си стои, но сам сама.
   Колко празни люлки има
   по голямата земя.

   Кой раздуха всичките светулки.
   И кой щурците разпиля.
   И животът в тази празна люлка
   кой тъй жестоко залюля.

   Нищо, нищо. Нека се люлее
   съвсем сама до оня час,
   в който пак ще седнат двама в нея.
   А може би пак ти и аз.

   Двама с теб и трима с нея,
   четирима със оня свод.
   Вярвахме, ще ни люлее
   тази люлка цял живот.

   Още люлката така любима
   си стои, но сам сама.
   Колко празни люлки има
   по голямата земя.

4. play

   Реквием

   музика: Митко Щереваранжимент: Митко Щеревтекст

   Клади ще палят жреците
   на самотата.
   Чакат огньовете жадни
   своята жертва.

   Пепел ще сипят
   над първата чиста обич.
   Нима е осъдена ерес
   любовта.

   Кой ще може да я спре?
   Кой – смъртта и старостта?
   Кой, дори войната, не – любовта,
   не – любовта не ще умре.

   Бясно танцуват жреците
   на самотата.
   Пеят горящите факли.
   Викат те мрака.

   С мъртва прегръдка
   искат да спрат земята.
   Нима е осъдена ерес
   любовта.

   Кой ще може да я спре?
   Кой – смъртта и старостта?
   Кой, дори войната, не – любовта,
   не – любовта не ще умре.

   Кой ще може да я спре?
   Кой – смъртта и старостта?
   Кой, дори войната, не – любовта,
   не – любовта не ще умре.

   Кой ще може да я спре?
   Кой – смъртта и старостта?
   Кой, дори войната, не – любовта,
   не – любовта не ще умре.

   Кой, дори войната, не – любовта,
   не – любовта не ще умре.

5. play

   Размисъл

   музика: Александър Йосифоваранжимент: Митко Щеревтекст

   В нас нещо плаче, нещо моли.
   Треперят сенки и води.
   Зад нас са нашите неволи,
   пред нас – грядущите беди.

   Те ще отхвърлят мойто име.
   Аз твоето ще залича.
   Забравени, непоносими
   душите ни, душите ни ще замълчат,
   ще замълчат, ще замълчат.

   Намразилите ни пътеки
   ще опустеят, може би.
   Пръстта ще пази сухо ехо,
   от ехото на две съдби.

   Те ще отхвърлят мойто име.
   Аз твоето ще залича.
   Забравени, непоносими
   душите ни, душите ни ще замълчат,
   ще замълчат, ще замълчат.

   А може би от вярност болни
   напразни страхове таим.
   В нас нещо плаче, нещо моли
   и не напразно се боим.

6. play

   Не си отивай

   музика: Митко Щереваранжимент: Митко Щеревтекст

   Не, не си отивай!
   Обичай ме една секунда още.
   Една сълза сапфирена блести.
   Една сълза сапфирена умира.

   Не, не си отивай!
   Обичай ме една секунда още.
   Сълза в ресниците се прощава
   със своята изгубена любов.

   Жените трябва да са винаги със някого.
   Жените не обичат самотата.
   Жените искат винаги да са обичани.
   Дори тогава, когато не обичат

   не, не си отивай!

   Жените трябва да са винаги със някого.
   Жените не обичат самотата.
   Жените искат винаги да са обичани.
   Дори тогава, когато не обичат

   не, не си отивай!
   Аз сякаш никога не съм се влюбвала.
   Измислих те в театъра на чувствата.
   Но аз сама към сцената ще викна:

   не, не си отивай!

   О, не, не си отивай!

7. play

   Часове

   музика: Александър Йосифоваранжимент: Митко Щеревтекст

   Знам, разни часове.
   Но тоя не си очаквала и ти.
   В света, отдавна неспокоен,
   животът се успокои.

   И чувствата умряха бързо.
   Загина вчерашната страст.
   И няма нужда да си вързан,
   когато си лишен от власт.

   Покой – блаженни птици пеят
   със тихи земни, земни гласове.
   И в спомените те люлеят
   временните ветрове.

   Стопила слепите тревоги,
   блаженно мъдра стана ти.
   И пепел от предишен огън
   в душите ни се утаи.

   Уж няма вече изненади.
   А днес по пътя, пътя ни трънлив
   пътуваше една, една измама –
   блажен не значеше, не значеше
   щастлив.

8. play

   Да има всичко смисъл

   музика: Тончо Русеваранжимент: Тончо Русевтекст

   Знам има дни в които
   в теб блъска упорито
   един въпрос от мрак до мрак.

   На тези думи стари:
   любов и дълг и вяра
   какъв е смисълът все пак.

   Щом туй, което чакаш
   без право взел е някой,
   щом те излъже любовта.

   Щом верния приятел
   неверен е когато
   попаднеш в някаква беда.

   В този свят идваш ти
   тъй богат на мечти.
   Вечно тях ти пази
   и през смях и сълзи.

   Разбирам твойта болка.
   Разбирам също колко
   са грозни техните лъжи.

   Но мрачен и намръщен
   да се затвориш в къщи,
   не е ли подлост пак, кажи.

   Да се живее честно
   съвсем не е тъй лесно.
   И ти помни, помни това.

   Че и от теб зависи
   да има всичко смисъл,
   което сторим в този свят.

   В този свят идваш ти
   тъй богат на мечти.
   Вечно тях ти пази
   и през смях и сълзи.

   В този свят идваш ти
   тъй богат на мечти.
   Вечно тях ти пази
   и през смях и сълзи.

   В този свят идваш ти
   тъй богат на мечти.
   Вечно тях ти пази
   и през смях и сълзи.

9. play

   Към теб

   музика: Александър Йосифоваранжимент: Митко Щеревтекст

   Аз взех от твойта слабост много.
   Могъщество и чест и доблест.
   Пленително добра тревога.
   Привързаност, без страх и доблест.

   И жълта есен, жълто ехо
   от гласове незащитени,
   Но всичко е така, така далеко,
   тъй както детството от мене.

   И струва ли си, струва ли си да се пита.
   Несбъднатото, несбъднатото от години.
   Отново, отново за самозащита
   да си останем, да си останем анонимни.

   Да бди над нас като тогава
   зидът старинен и огромен.
   Да се яви като забравен,
   а ти да дойдеш като спомен.

   И в паметта си, и в паметта си да се ровя.
   Да търся мъничка, мъничка разплата.
   Да си отида пак виновен.
   Да си останеш ти възпята.

10. play

    По жицата

    музика: Тончо Русеваранжимент: Тончо Русевтекст

    Едно момиче може би умира.
    Едно момиче може би съм аз.
    Сред нивите на добруджа се спира
    приведено като пшеничен клас.

    По жицата, от птици натежала
    то търси в синия небесен свод
    онази, чудна лястовица бяла,
    която казват – носела живот.

    Лястовице моя, моя бяла птица.
    Аз те чакам всеки ден.
    Ти кога ще спреш на тази жица.
    Ти кога ще прелетиш над мен.

    Едно момиче може би за сбогом
    Размахва в здрача свя шал червен.
    А маковете шепнат: колко много
    момичето приличало на мен.

    И към света ръце простряло,
    то тръгва със надежда и тъга
    Да търси тази лястовица бяла –
    невиждана от никой до сега.

    Лястовице моя, моя бяла птица.
    Аз те чакам всеки ден.
    Ти кога ще спреш на тази жица.
    Ти кога ще прелетиш над мен.

11. play

    Прощаване

    музика: Митко Щереваранжимент: Митко Щеревтекст

    Над безкраен кей.
    Над фенери мъгливи.
    Сто сирени
    пак разплакват нощта.
    Те отново те грабват
    в непозната, далечна земя.

    И от кораба
    две очи ме следят.
    Две очи
    безизходно мълвят.
    Те са твойте очи
    и отново оставам сама.

    Знам, възможно е
    да разлюбиш жив.
    Безвъзвратната обич
    е мъртва.

    Бягай корабе.
    Отнеси обичта
    по вълните
    кат´ просяк прокуден.

    Знам, възможно е
    да разлюбиш жив.
    Безвъзвратната обич
    е мъртва.

    Бягай корабе.
    Отнеси обичта
    по вълните
    кат´ просяк прокуден.

    И сърцето ми
    твоя пленник ще бъде.
    С вечна болка
    Ще напомня за теб.
    Ще се пази от други.
    Защото болката –
    това си ти.

12. play

    Любов

    музика: Митко Щереваранжимент: Митко Щеревтекст

    Спри! За малко спри!
    В моя дом – забравен ти.
    Спри! О, за миг дори.
    В тъмна нощ – моя път озари.

    Ти при мен ела
    с вятъра на нежността.
    Ти дай ми крила
    с тебе да полетя.

    Ела при мене!
    Ти любов ела при мен,
    ела във зима, в огнен ден.

    Дай ми твойта тайна сила, дай!
    Дай ми я ти до край.

    Ти любов ела дори
    във залеза на моя ден.
    С вечния си блясък ти дари
    пътя неизвървян.

    Ти при мен ела
    с вятъра на нежността.
    Ти дай ми крила
    с тебе да полетя.

    Ела при мене!
    Ти любов ела при мен,
    ела във зима, в огнен ден.

    Дай ми твойта тайна сила, дай !
    Дай ми я ти до край.

    Ти любов ела дори
    във залеза на моя ден.
    С вечния си блясък ти дари
    пътя неизвървян.

    Ти любов ела при мен,
    Ела във зима, в огнен ден.
    Дай ми твойта тайна сила, дай!
    Дай ми я ти до край.

    Ти любов ела дори
    във залеза на моя ден.
    С вечния си блясък ти дари
    пътя неизвървян.