pic_11

Стари мой приятелю

носител: плоча
издател: Балкантон

Списък песни

  1. play

    Стари мой приятелю

    музика: Митко Щереваранжимент: Митко Щеревтекст

    Стари мой приятелю, чуй годините.
    Всеки има своя дом и свойто рамо.
    Всеки има своя път и свойта съвест.
    Виж децата ни колко са пораснали.

    Не, недей да ми припомняш,
    не, недей да ме поглеждаш,
    тъй отчаяно и нежно – не!
    Както преди.

    Моля те не ме докосвай!
    Моля те не ме целувай
    тъй погубващо и страстно – не!
    Както преди.

    Не, недей да ми припомняш,
    не, недей да ме поглеждаш,
    тъй отчаяно и нежно – не!
    Както преди.

    Моля те не ме докосвай!
    Моля те не ме целувай
    тъй погубващо и страстно – не!
    Както преди.

    Стари мой приятелю, чуй годините.
    Всеки има своя миг, единствен миг.
    Всеки има своя сън, несбъднат сън.
    Виж очите ни, колко уморени са.

    Не, недей да ми припомняш,
    не, недей да ме поглеждаш,
    Тъй отчаяно и нежно – не!
    Както преди.

    Моля те не ме докосвай!
    Моля те не ме целувай
    тъй погубващо и страстно – не!
    Както преди.

    Не, недей да ми припомняш,
    не, недей да ме поглеждаш,
    тъй отчаяно и нежно – не!
    Както преди.

    Моля те не ме докосвай!
    Моля те не ме целувай
    тъй погубващо и страстно – не!
    Както преди.

    Не, недей да ми припомняш,
    не, недей да ме поглеждаш,
    тъй отчаяно и нежно – не!
    Както преди.

    Моля те не ме докосвай!
    Моля те не ме целувай
    тъй погубващо и страстно – не!
    Както преди.

  2. play

    На добър път

    музика: Тончо Русеваранжимент: Тончо Русев – Т.Славовтекст

    Где ли тръгвам пак,
    отгде се връщам.
    Пак ли колела
    в мене свистят.

    Пак ли този свят –
    най – свидна къща,
    Маха подир мен:
    “на добър път”.

    Пръснат в камък, в цвят,
    във топка прашна
    лудо се въртя
    и чезна аз.

    Себе си ли все
    срещам – изпращам.
    Себе си или
    сама своя глас.

    Препускай с мен ти небосвод.
    Земя, лети с мен в моя път.
    Че само вии сте моят живот.
    Че само с вас жив е светът.

    Колко свят зад мен
    и колко още
    Чака неоткрит в
    живот и смърт.

    Със очи, с лица,
    с песен и прошка.
    И с една ръка:
    “на добър път”.

    Препускай с мен ти небосвод.
    Земя, лети с мен в моя път.
    Че само вии сте моят живот.
    Че само с вас жив е светът.

    Препускай с мен ти небосвод.
    Земя, лети с мен в моя път.
    Че само вии сте моят живот.
    Че само с вас жив е светът.

  3. play

    У дома

    музика: Тончо Русеваранжимент: Тончо Русевтекст

    И пак онази стряха, вита, ясна.
    И пак над нея оня заник тих.
    И пак тъй вечерта смирено гасне,
    тъй както в дебеляновия стих.

    Но вече тук живеят чужди хора.
    И камъчето, хвърлено в нощта,
    днес не отваря малкия прозорец.
    Заключена е пътната врата.

    Посрещни ме. Ида от далече, от далече.
    Нося ти таз земя, таз земя.
    Но кому да кажа: “Добър вечер, добър вечер”.
    Няма никой у дома, у дома.

    Къде ли не замръквах с пътя свирещ.
    Къде ли не намирах друг свой дом.
    А моят чакал, чакал, най – подире
    за всичко отмъстил си мълчешком.

    Завинаги вратата си затворил.
    И аз на прага мълком се теша,
    че вишната отсечена от двора
    е оцеляла в моята душа.

    Посрещни ме. Ида от далече, от далече.
    Нося ти таз земя, таз земя.
    Но кому да кажа: “Добър вечер, добър вечер”.
    Няма никой у дома, у дома.

  4. play

    Романс

    музика: Лили Ивановааранжимент: Митко Щеревтекст

    Помоли ме за малко обич.
    Но малко може ли да се обича.
    И знаете ли вии едно сърце
    любов от милост да раздава.

    Не ме моли, а ме вземи.
    Жената трябва да я грабват.
    Жената е жена със силните мъже.
    Страхливците не могат да обичат.

    Любов, любов, любов,
    човешка земна мъко.
    Кому, кому си вярна ти?
    Кому, кому си вярна ти?

    На младите,
    или на старите сърца.
    На грубите,
    или на нежните ръце.

    Намерих те за да те нямам.
    Погледна ме така, че ослепях.
    Душата ми не ще я стопли вече никой.
    Дори една вселенна нежност.

    Любов, любов, любов,
    човешка земна мъко.
    Кому, кому си вярна ти?
    Кому, кому си вярна ти?

    На младите,
    или на старите сърца.
    На грубите,
    или на нежните ръце.

    Любов, любов, любов,
    човешка земна мъко.
    Кому, кому си вярна ти?
    Кому, кому си вярна ти?

  5. play

    Жена

    музика: Иван Калчиноваранжимент: Митко Щеревтекст

    Отплува ти моя радост.
    И пак нощта с остър хлад
    оттекна в мен болка стара.
    Дошла от друг, странен свят.

    Но любовта пътува по света.
    От бряг на бряг пътува тя.
    И може би отново с пролетта
    ще дойде любовта.
    Ще дойде светла тя при мен.

    Отплува с теб мойта песен.
    Брегът висок опустя.
    Нахлу тъга, мрак и есен.
    Сама съм аз, пак сама.

    Но любовта пътува по света.
    От бряг на бряг пътува тя.
    И може би отново с пролетта
    ще дойде любовта.
    Ще дойде светла тя при мен.

    Но любовта пътува по света.
    От бряг на бряг пътува тя.
    И може би отново с пролетта
    ще дойде любовта.
    Ще дойде светла тя при мен.

    Но любовта пътува по света.
    От бряг на бряг пътува тя.
    И може би отново с пролетта
    ще дойде любовта.
    Ще дойде светла тя при мен.

  6. play

    На загиналите ремсисти

    музика: Александър Йосифоваранжимент: Т.Славовтекст

    Памет, ти си пак на изпитание.
    Туй, което знаеш, разкажи!
    Още от предсмъртните дихания
    болката в душета ми тежи…

    Вятър вя -  и подвизи разнесе.
    Дъжд валя -  кръвта им не отми.
    Чуваш ли -  и в днешните ни песни
    тази кръв напира и шуми…

    И като орлите ненагледни
    падаха от стръмни висоти…
    Падналите раждаха, раждаха легенди
    и познахме легендарните черти.

    И като орлите ненагледни
    падаха от стръмни висоти…
    Падналите раждаха, раждаха легенди
    и познахме легендарните черти.

    Аз не знам проверка по – голяма.
    Нямаше ни марш и ни тръба.
    С истината на делата само
    мереха човешката съдба.

    Пареха им  дланите горещи
    на червени позиви жарта.
    Любеха, но ходеха на срещи
    не с девойки, а със смъртта.

    И като орлите ненагледни
    падаха от стръмни висоти…
    Падналите раждаха, раждаха легенди
    и познахме легендарните черти.

    И като орлите ненагледни
    падаха от стръмни висоти…
    Падналите раждаха, раждаха легенди
    и познахме легендарните черти.

  7. play

    Измислица

    музика: Тончо Русеваранжимент: Тончо Русевтекст

    И в най – дъждовните ни дни неотменими
    в градините навлезе любовта.
    Нима наивни още има, още има
    да вярват неотклонно в любовта.

    Измислица. И нии си я създадохме.
    И може би по – първата бях аз.
    Как глупаво и смешно и се радвахме.
    И вярвахме, че вечно ще е в нас.

    Навярно сме били нии други  хора.
    И толкова наивни сме били.
    Щом можехме тъй дълго да говорим
    под стрехите и дъжд да ни вали.

    Измислица. И нии си я създадохме.
    И може би по – първата бях аз.
    Как глупаво и смешно и се радвахме.
    И вярвахме, че вечно ще е в нас.

    Наивни сме били, но нека, нека
    все пак благословенна да е любовта.
    Щом има сили да роди човека,
    измислица не може да е тя.

  8. play

    Вяра

    музика: Александър Йосифоваранжимент: Митко Щеревтекст

    Случайност, ти бъди благословенна.
    Опазена от сенки и от дъжд.
    Тя се яви при мене изведнъж.
    И като синя птица вдъхновена.

    И аз не мога да не обожавам
    мига, когато след безброй беди
    сърцата ни разбити от вражди
    възкръсват от любов и се прощават.

    Сега си тука. Обич ли те кара
    да бъдеш с мене тиха и добра.
    Отстрадала душа – излъчена зора.
    И от невяра – безусловна вяра.

    И аз не мога да не обожавам
    мига, когато след безброй беди
    сърцата ни разбити от вражди
    възкръсват от любов и се прощават.

    Сега си тука. Обич ли те кара
    са бъдеш с мене тиха и добра.
    Отстрадала душа – излъчена зора.
    И от невяра – безусловна вяра.

    Вяра.

    Вяра.

    Вяра.

  9. play

    Река

    музика: Атанас Косеваранжимент: Митко Щеревтекст

    Аз знам градче с една река,
    която в нощите сънувам.
    Тя все тече покрай брега.
    Самотна някъде пътува.

    Пътува тя. Едно море
    очаква винаги реката.
    Дали в нощта над мен ще спре
    на любовта за миг звездата.

    С песен позната в утрото тича,
    тича в нощта.
    Вижте реката колко прилича
    на младостта.

    С песен позната в утрото тича,
    тича в нощта.
    Вижте реката колко прилича
    на младостта.

    Аз знам градче с една река,
    която в нощите сънувам.
    Тя все тече покрай брега.
    самотна някъде пътува.

    В далечен ден ще срещнеш ти
    реката в нощите сънувал.
    И озарен ще заблести
    във тебе споменът отплувал.

    С песен позната в утрото тича,
    тича в нощта.
    Вижте реката колко прилича
    на младостта.

    С песен позната в утрото тича,
    тича в нощта.
    Вижте реката колко прилича
    на младостта.

    С песен позната в утрото тича,
    тича в нощта.
    Вижте реката колко прилича
    на младостта.

    С песен позната в утрото тича,
    тича в нощта.
    Вижте реката колко прилича
    на младостта.

  10. play

    Хризантеми

    музика: Митко Щереваранжимент: Митко Щеревтекст

    Обич ли загубя, или мил приятел.
    Вяра ли просипя, нежност ли прокудя.

    Хризантеми, цяла есенна поляна.
    В сън ми идват, галят мойто ложе.
    В сън ми идват, галят мойто ложе.

    Хризантеми, мои хризантеми.
    Смеещи се восъчни принцеси.
    Бели, чисти, утринни сестри
    що ги люби мили мой.
    Що ги люби тъй скръбта.

    Сватба ли се вдигне, или смърт ни смъкне.
    Ласка ни подмине, старост ни споходи.

    Хризантеми, цяла есенна поляна.
    Под чардак танцуват, в спомен ни унасят.
    Под чардак танцуват, в спомен ни унасят.

    Хризантеми, мои хризантеми.
    Смеещи се восъчни принцеси.
    Бели, чисти, утринни сестри
    що ги люби мили мой.
    Що ги люби тъй скръбта.

    От старинно време тях са ги обрекли
    огнени легенди, хорските неволи.

    Хризантеми, цяла есенна поляна.
    Първи да ни срещат, първи да изпращат.
    Първи да ни срещат, първи да изпращат.

    Хризантеми, мои хризантеми.
    Смеещи се восъчни принцеси.
    Бели, чисти, утринни сестри
    що ги люби мили мой.
    Що ги люби тъй скръбта.

    Хризантеми, мои хризантеми.
    Смеещи се восъчни принцеси.
    Бели, чисти, утринни сестри
    що ги люби мили мой.
    Що ги люби тъй скръбта.

    Хризантеми, мои хризантеми.
    Смеещи се восъчни принцеси.
    Бели, чисти, утринни сестри
    що ги люби мили мой.
    Що ги люби тъй скръбта.

  11. play

    Прощално

    музика: Александър Йосифоваранжимент: Митко Щеревтекст

    Аз може би ще си замина.
    С предчувствие за земен тръс
    ме чака таз необяснима,
    заселена от мъртви пръст.

    Вървях със тях неразделимо
    тъй както сянка от дърво.
    Затуй във мойта смърт ще има
    и паузи от тържество.

    А аз ще ида бавно, тихо
    да легна там, където спят
    онез, които осветиха
    отечествения ни път.

    А вие скъпи, вие живи
    ще станете при моя зов.
    Непостижими и ревниви,
    като детинство и любов.

    Прозрачни облаци понесъл,
    ще свири вятърът навън.
    И само в малката ми песен
    ще бъдем заедно на сън.

  12. play

    Осъдени души

    музика: Митко Щереваранжимент: Митко Щеревтекст

    Кой ме смути със странен глас?
    Кой ме гори във сън студен?

    Един монах, една жена.
    Една любов, една съдба.

    Те са пред мен – две сенки огнени.
    Те са във мен – две болки плачещи.

    Те са пред мен – две сенки огнени.
    Те са във мен – две болки плачещи.

    Под слънцето на време страшно
    Един монах – сърце желязно.

    Една жена отрекла себе си.
    Душите си осъдени горят.

    Те са пред мен. Те са във мен.
    Две сенки огнени. Две болки плачещи.

    Те са пред мен. Те са във мен.
    Две сенки огнени. Две болки плачещи.

    Кой ме смути със странен глас?
    Кой ме гори във сън студен?

    Един монах, една жена.
    Една любов, една любов
    осъдена.