Сърцето те избра

носител: плоча
издател: Балкантон

ВТА 11077
Записите са направени в студио Балкантон с ФСБ.
Тонрежисьори: Деян Тимнев и Васил Стоянов
Тонинжинери: Момчил Момчилов и Николай христов
Тоноператори: Александър Севелиев и Борис Чакъров

Списък песни

play
Сърцето те избра
музика: Димитър Пеневаранжимент: Найден Андреевтекст
Как искам да се върнеш пак при мен.
В душата ми добра сега е есен.
Без радост пак остана моя ден
и моят сън една любов отнесе.

Къде ли спря в привечерния час.
С кого ти сподели сърце и дума.
Не питам аз. За всекиго от нас
Светът е друг под есенната шума.

Вървим един към друг през този свят.
Една любов – годините да върне.
Но с теб сме част от онзи звездопад
ще изгорим, преди да се прегърнем.

Вървим един към друг през този свят.
Една любов – годините да върне.
Но с теб сме част от онзи звездопад
ще изгорим, преди да се прегърнем.

Как искам да се върнеш пак при мен.
Сърцето те избра и теб те има
във изгрева на твоя идващ ден,
във тайнството на моя сън отминал.

Какво си дала в ледения мраз.
Какво си взела и какво донесе.
Не питам аз. За всекиго от нас
сега тежи прощаващата есен.

Вървим един към друг през този свят.
Една любов – годините да върне.
Но с теб сме част от онзи звездопад
ще изгорим, преди да се прегърнем.

Вървим един към друг през този свят.
Една любов – годините да върне.
Но с теб сме част от онзи звездопад
ще изгорим, преди да се прегърнем.

Вървим един към друг през този свят.
Една любов – годините да върне.
Но с теб сме част от онзи звездопад
ще изгорим, преди да се прегърнем.
play
С вечна жажда
музика: Найден Андрееваранжимент: Найден Андреевтекст
Ти все така ме тревожиш почти невъзможна любов – мечта.
Ти, като сянка невидима с мене вървиш в света.
Ти, като жажда париш в моето сърце.
Тръпнеш нежно в моите ръце – огнена, моя тайна.

Ти, недостъпно далечна, нетрайна и вечна живееш в мен.
Ти в нечии поглед изгряваш в един неочакван ден.
Но на живота в този луд, задъхан бяг
с теб аз се разминавам пак, любов – мечта.

Колко ли хора не виждат в този свят своята мечта.
Колко се разминават с нея и радостта.
Колко ли хора съвсем сами вървят, а до тях е тя.
Колко ли много страдат близо до любовта.

Колко ли хора не виждат в този свят своята мечта.
Колко се разминават с нея и радостта.
Колко ли хора съвсем сами вървят, а до тях е тя.
Колко се разминават …

Ти все така ме тревожиш почти невъзможна любов – мечта.
Ти, като сянка невидима с мене вървиш в света.
Ти, като жажда париш в моето сърце.
Тръпнеш нежно в моите ръце – огнена, моя тайна.

Ти в две очи непременно живееш до мене във този час.
Но най – невидим е всъщност човекът вървящ до нас.

И с вечна жажда във сърцата по света
търсим цял живот една мечта, една любов.

Колко ли хора не виждат в този свят своята мечта.
Колко се разминават с нея и радостта.
Колко ли хора съвсем сами вървят, а до тях е тя.
Колко ли много страдат близо до любовта.

Колко ли хора не виждат в този свят своята мечта.
Колко се разминават с нея и радостта.
Колко ли хора съвсем сами вървят, а до тях е тя.
Колко се разминават …
play
Не знам дали си ти
музика: Зорница Поповааранжимент: Александър Бахаровтекст
Не знам дали си ти
или това е миг
от моя кратък сън,
от моята надежда.

Дали това е глас
за щастие и нежност.
Не знам дали си ти,
не знам дали си ти.

Не знам дали си ти
или това е друг.
От взиране в нощта
очите ми не виждат.

Дали се връщаш пак
при мен като въздишка.
Не знам дали си ти,
не знам дали си ти.

Една надежда се разлиства,
една любов трепти.
За мене някой нейде мисли,
не знам дали си ти.

Не знам дали е вече късно
за моите мечти.
Навярно някой пак ме търси,
не знам дали си ти.

Не знам дали си ти,
или това е сън.
Или това е вик
от дългата умора.

Прозорци и врати
пред тебе ще разтворя.
Но само да си ти,
но само да си ти.

Една надежда се разлиства,
една любов трепти.
За мене някой нейде мисли,
не знам дали си ти.

Не знам дали е вече късно
за моите мечти.
Навярно някой пак ме търси,
не знам дали си ти.

Не знам дали е вече късно
за моите мечти.
Навярно някой пак ме търси,
не знам дали си ти.
play
Кратка вечност
музика: Тодор Филковаранжимент: Любомир Деневтекст
Разделяме се. В чашите ухае
кафето ни – последно откровение.
Усмихваме се за да не признаем
излишното, нечакано вълнение.

И ето в този миг недоловимо
превръщаме се в бездна от мълчание.
А спомените раждат се незрими.
Събуждат се и парят като рани.

Зная, животът ни променя.
Тази среща ни разделя вече.
Вярвай, пазя още в мене
живота ни във тази малка вечност.

Зная, животът ни променя.
Тази среща ни разделя вече.
Вярвай, пазя още в мене
живота ни във тази малка вечност.

Дали се лъжем. Кой от нас е искрен.
Отивам си и късам тази струна.
Но ето, казвам ти последна истина:
Обичам те, обичам те без думи.

Зная, животът ни променя.
Тази среща ни разделя вече.
Вярвай, пазя още в мене
живота ни във тази малка вечност.

Зная, животът ни променя.
Тази среща ни разделя вече.
Вярвай, пазя още в мене
живота ни във тази малка вечност.
play
Кратко лято
музика: Асен Гарговаранжимент: Найден Андреевтекст
Всичко е минало. Всичко е стихнало.
Спомен е в нас любовта.
Грабна, отнесе я вятърът есенен
живата жар от листа.

Мое щастливо, кратко лято,
ти не угасвай в мен.
Нека без болка, примирена
с глас на една душа,
обичта да те спре.

Спят вълноломите. Сенки от спомени
скриват ръце и лица.
Даже в сърцата ни стихнал е вятърът,
тъмни са всички слънца.

Мое щастливо, кратко лято,
ти не угасвай в мен.
Нека без болка, примирена
с глас на една душа,
обичта да те спре.

Кратко лято.
С усмивката на свойте слънца
ти правиш мига безкраен.
Кратко лято.
Вечен спомен, кратка любов.
Най – светла следа в моя живот.

Кратко лято.
С усмивката на свойте слънца
ти правиш мига безкраен.
Кратко лято.
Вечен спомен, кратка любов.
Най – светла следа в моя живот.

Всичко е минало. Всичко е стихнало.
Спомен е в нас любовта.
Грабна, отнесе я вятърът есенен
живата жар от листа.

Мое щастливо, кратко лято,
ти не угасвай в мен.
Нека без болка, примирена
с глас на една душа,
обичта да те спре.

Кратко лято.
С усмивката на свойте слънца
ти правиш мига безкраен.
Кратко лято.
Вечен спомен, кратка любов.
Най – светла следа в моя живот.

Кратко лято.
С усмивката на свойте слънца
ти правиш мига безкраен.
Кратко лято.
Вечен спомен, кратка любов.
Най – светла следа в моя живот.
play
Късен стих
музика: Александър Йосифоваранжимент: Румен Бояджиевтекст
Забравени във музика слова.
Безгласни и отминали, далечни.
Ако ги помня, още помня ги едва,
но не ги пиша, не ги чувам вече.

Дали животът ме ожесточи
или забрава през душата мина.
Обезцветените от четене очи
обхващат и света наполовина.

Какви слова във тая тишина,
когато звуците са непотребни.
Аз бих оставил всичко настрана
до мислите, които все ме дебнат.

Какво да правя. Как да изразя
неспящото, което в мене диша.
Ще го удавя във една сълза.
или във късен стих ще го опиша.

И виждам суха залезна трева
останала без цветове и сила.
Огъната на две и затова
най – жълта тишина изобразила.

Какви слова във тая тишина,
когато звуците са непотребни.
Аз бих оставил всичко настрана
до мислите, които все ме дебнат.

Какво да правя. Как да изразя
Неспящото, което в мене диша.
Ще го удавя във една сълза.
Или във късен стих ще го опиша.
play
Признание
музика: Асен Гарговаранжимент: Найден Андреевтекст
Идвам в твоя сън и сядам тук до теб.
А някаква сълза по лицето ми пълзи.
И свеща да догори, ще говоря цяла нощ
все едно един от нас няма право да мълчи.

Чаках те сега до съня да разкажеш как живя.
Твоята вина тази нощ аз бих могла да разбера.

Идвай винаги така. И без звук и без следа
моя любов и съдба.
Нека нямаш дом и хляб. Нека те измислям пак.
Идвай поне във съня.

Връщай се от дълъг път щом около мен заспят,
моя любов и съдба.
Няма да те дам сега. Даже твоята вина
и този път ще простя.

Ти отдавна спиш и аз си тръгвам сам.
А някаква тъга тук след стъпките пълзи.
И свеща ни догоря, аз говорих цяла нощ
и едва сега разбрах, че не си ме чула ти.

Чаках те сега до съня да разкажеш как живя.
Иска ми се пак да сънувам, че те има на света.

Идвай винаги така. И без звук и без следа
моя любов и съдба.
Нека нямаш дом и хляб. Нека те измислям пак.
Идвай поне във съня.

Връщай се от дълъг път щом около мен заспят,
моя любов и съдба.
Няма да те дам сега. Даже твоята вина
И този път ще простя.

Идвай винаги така. И без звук и без следа
моя любов и съдба.
Нека нямаш дом и хляб. Нека те измислям пак.
Идвай поне във съня.
play
Спри за миг
музика: Найден Андрееваранжимент: Найден Андреевтекст
Накъде бързаш свят. Накъде с този тежък товар,
този пълен със грижи ден. Спри за малко при нас.
Спри за миг, спри за час. В теб ще събудим нии
спомен за други дни. Само за миг спри до нас.

Ти не вярваш сега в чудеса. Човек не веднъж е разбирал,
че свойта душа не познава сам.
Може би в този миг чакам твойта душа.
и ще възкръсне в теб птицата на любовта.

Тя ще размаха приказни криле.
Всяка болка, всяка умора в тебе ще разпилей.
На вълни от светли надежди в миг ще те залюлей.
Ще усетиш съвсем самичък чудото, че обичаш.

Любовта ще размаха приказни криле.
Всяка болка, всяка умора в тебе ще разпилей.
На вълни от светли надежди в миг ще те залюлей.
Ще усетиш съвсем самичък чудото, че обичаш.

Свойта обич пази до смъртта. По – щастлив е човек
щом в гърдите му пърха тя. Тя ни радва в беда.
Тя ни топли в студа. Даже в самотен миг
ние не сме сами свети ли в нас любовта.

Ти не вярваш сега в чудеса. Човек не веднъж е разбирал,
че свойта душа не познава сам.
Спри за малко при нас. Спри за миг, спри за час.
И ще възкръсне в теб птицата на любовта.

Тя ще размаха приказни криле.
Всяка болка, всяка умора в тебе ще разпилей.
На вълни от светли надежди в миг ще те залюлей.
Ще усетиш съвсем самичък чудото, че обичаш.

Любовта ще размаха приказни криле.
Всяка болка, всяка умора в тебе ще разпилей.
На вълни от светли надежди в миг ще те залюлей.
Ще усетиш съвсем самичък чудото, че обичаш.

Любовта ще размаха приказни криле.
Всяка болка, всяка умора в тебе ще разпилей.
На вълни от светли надежди в миг ще те залюлей.
Ще усетиш съвсем самичък чудото, че обичаш.
play
Вярвам аз
музика: Янко Миладиноваранжимент: Константин Цековтекст
Ти ще идваш дълго в нощите и в моя сън.
Близък и далечен с вятъра на любовта.

Ще протягам нежно аз ръка към теб небе.
Ще изчезваш като птица ти във есента.

Вярвам аз в нежен час ще бъдем двама.
В две очи, две звезди – любов голяма.

Ще вървим. Ще горим в една надежда.
Всеки ден озарен ще бъде с нежност.

Вярвам аз в нежен час ще бъдем двама.
В две очи, две звезди – любов голяма.

Ще вървим. Ще горим в една надежда.
Всеки ден озарен ще бъде с нежност.

Ти ще идваш дълго в нощите и в моя сън.
Близък и далечен с вятъра на любовта.

Ще откривам твоя глас в гласа на тъмен дъжд.
Ще достигна огнен изгрева на пролетта.

Вярвам аз в нежен час ще бъдем двама.
В две очи, две звезди – любов голяма.

Ще вървим. Ще горим в една надежда.
Всеки ден озарен ще бъде с нежност.

Вярвам аз в нежен час ще бъдем двама.
В две очи, две звезди – любов голяма.

Ще вървим. Ще горим в една надежда.
Всеки ден озарен ще бъде с нежност.

Ще бъде с нежност.

Ще вървим. Ще горим в една надежда.
Всеки ден озарен ще бъде с нежност.
play
Съдница
музика: Александър Йосифоваранжимент: Найден Андреевтекст
И ето ни отново пак сами.
Проверката е честна и голяма.
И аз ти се покланям до земи
и друго божество, повярвай няма.

Настане утро, слънцето си ти.
Настъпи вечер, ти си ми звездата.
За тебе още птица да лети
или извира в извора водата.

Каквото беше, вече отшумя.
Там страстите умираха от чувства.
Остана само родната земя
и в слово въплътеното изкуство.

Остана ти със тъжните очи
за да ми вярваш или съдиш.
И дойде ли часът да замълчим –
ти нямата ми съдница ще бъдеш.

И ето ни отново пак сами.
Проверката е честна и голяма.
И аз ти се покланям до земи
и друго божество, повярвай няма.

Настане утро, слънцето си ти.
Настъпи вечер, ти си ми звездата.
За тебе още птица да лети
или извира в извора водата.

Каквото беше, вече отшумя.
Там страстите умираха от чувства.
Остана само родната земя
и в слово въплътеното изкуство.

Остана ти със тъжните очи
за да ми вярваш или съдиш.
И дойде ли часът да замълчим –
ти нямата ми съдница ще бъдеш.

Каквото беше, вече отшумя.
Там страстите умираха от чувства.
Остана само родната земя
и в слово въплътеното изкуство.
play
Забравен дом
музика: Найден Андрееваранжимент: Александър Бахаровтекст
Колко много смях забравен
между твоите стени и днес пак звучи.
Да притворим очи,
да върнеме времето.

Оживява всеки миг.
И така се завръщаш
отново там, някъде далече.
Да притворим очи.

Да върнеме с болка
от спомена времето.
Свети старата къща,
но връщам се късно.

Ти жив си още в моите нощи.
Ти жив си още мой далечен роден дом.
Ти светиш в мрака, знам мене чакаш.
Късно е вече мой далечен роден дом,
последен подслон.

Колко много път изминах
за да стигна аз пред твоя праг, роден дом.
Да притворим очи,
да върнеме времето.

Мигове отронени
и мечтата се връща
Във спомена там,
нейде отдалече.

Да притворим очи,
да върнеме с болка от спомена времето.
Свято минало мое,
дали ще се върна.

Ти жив си още в моите нощи.
ти жив си още мой далечен роден дом.
Ти светиш в мрака, знам мене чакаш.
Късно е вече мой далечен роден дом,
последен подслон.

Ти жив си още в моите нощи.
Ти жив си още мой далечен роден дом.
Ти светиш в мрака, знам мене чакаш.
Късно е вече мой далечен роден дом,
последен подслон.
play
Очаквани думи
музика: Светозар Русиноваранжимент: Найден Андреевтекст
Кажи, тъгуваш ли без мен.
Заспиват ли в очакване ръцете ти.
Сърцето ми се бори с вик студен,
а някъде навън пищят дърветата.

Сърцето ми се бори с вик студен,
а някъде навън пищят дърветата.

Кажи, тъгуваш ли без мен.
Безсънни ли умират често нощите.
Зачерквам в календара ден след ден.
Безкрайни месеци, какво ми носят те.

Зачерквам от календара ден след ден.
Безкрайни месеци, какво ми носят те.

Най – страшното в живота е това,
че някак неизбежни са разделите.
Заключваме се в спомени и във слова
и в делници превръщат се неделите.

Най – страшното в живота е това,
че някак неизбежни са разделите.
Заключваме се в спомени и във слова
и в делници превръщат се неделите.

Кажи, тъгуваш ли без мен.
Не пускай във сърцето си умората.
В живота всеки миг е споделен
даряваш ли с любов и радост хората.

В живота всеки миг е споделен
даряваш ли с любов и радост хората.

Най – страшното в живота е това,
че някак неизбежни са разделите.
Заключваме се в спомени и във слова
и в делници превръщат се неделите.

Най – страшното в живота е това,
че някак неизбежни са разделите.
Заключваме се в спомени и във слова
и в делници превръщат се неделите.

Списък песни

С вечна жажда

Не знам дали си ти

Кратка вечност

Кратко лято

Късен стих

Признание

Спри за миг

Вярвам аз

Съдница

Забравен дом

Очаквани думи