Песни от Алeксандър Йосифов

носител: плоча
издател: Балкантон

Списък песни

1. play

   Алеята на влюбените

   музика: Александър Йосифоваранжимент: Константин Драгневтекст

   Има във парка една тиха алея,
   в която неизвестният скулптор
   е изваял с длето един мраморен момък.
   Един герой, останал завинаги на
   двадесет години
   във тази алея на влюбените.

   Пак сигналът звъни в тишината.
   Тоя наш, неизменен сигнал.
   И в сребристият дъжд на луната,
   той ни среща, той ни среща в алеята спрял.

   Сякаш нас той е чакал безкрайно.
   Все такъв, неизменно красив.
   И ни гледа усмихнато в мрака.
   И ни маха с ръка мълчалив.

   Може би той е имал момиче.
   Може би като мен е обичал.
   Може би в тишината на мрака,
   може би като мен го е чакал.

   Колко влюбени тук ще минават,
   а под лунният дъжд мълчалив
   Неизменно, с усмивка такава,
   ще ги среща пак момък красив.

   Може би той е имал момиче.
   Може би като мен е обичал.
   Може би в тишината на мрака,
   може би той е чакал.

2. play

   Звезда

   музика: Александър Йосифоваранжимент: Константин Драгневтекст

   Чувам пак гласът на моя спомен.
   Късен глас изчезнал в тъмнината.
   Този глас се връща със една звезда.
   Късен глас превърнат във звезда,
   във падаща звезда.

   Имам аз, имам пак звезда.
   Имам аз, имам своя път в нощта.
   Моя далечна звезда,
   ти изпращаш малък лъч
   над моята земя, над моята любов.

   Имам аз, имам пак звезда.
   О, имам аз, имам своя път в нощта.
   Моя далечна звезда,
   ти изпращаш малък лъч
   над моята земя, над моята любов.

   Нежен глас в нощта към мен пътува.
   Звезден глас сърцето ми сънува.
   Спомена ще блесне в тъмнината.
   Маже би сънувам любовта.

   Може би, може би това е любовта.

3. play

   Реквием

   музика: Александър Йосифоваранжимент: Константин Драгневтекст

   Любовта, любовта е радост.
   Любовта е смях.
   Любовта, любовта е мълчание
   под звездите.

   Аз не помня къде и кога,
   къде и кога те срещнах.
   Твоята усмивка, моят глас,
   всичко е спомен далечен.

   Любовта, любовта ще бъде
   векове, векове безсмъртна.
   Но, но само веднъж,
   но само веднъж жива.

   Но, но само веднъж,
   но само веднъж жива.

   Небесата над нас,
   тротоарът под нас,
   И луната,
   която блестеше.

   Твоята усмивка, моят глас,
   всичко е спомен далечен.

   Любовта, любовта ще бъде
   векове, векове безсмъртна.
   Но, но само веднъж,
   но само веднъж жива.

   Любовта е безсмъртна.
   но само веднъж жива.

4. play

   Боянският майстор

   музика: Александър Йосифоваранжимент: Константин Драгневтекст

   Във ранната утрин пропява камбана
   и буди старите спомени.
   Имало майстор във Бояна
   имало майстор на икони.

   Прости икони, тихи и бедни
   ликове бледи родени в легендите.

   Сред тези ликове добри
   на хора някога живяли,
   Съзреш ли тихо да гори
   пламъче бяло – там се поспри.

   И хората бавно прииждали в храма.
   Глави пред него навеждали.

   Имало майстор във Бояна
   имало майстор на икони.

   Прости икони, тихи и бедни
   ликове бледи родени в легендите.

   Сред тези ликове добри
   на хора някога живяли,
   съзреш ли тихо да гори
   пламъче бяло – там се поспри.

   Тоз пламък сенките плете
   и древна истина разкрива.
   В добрите майчини ръце
   дете заспива.

5. play

   Ела

   музика: Александър Йосифоваранжимент: Митко Щеревтекст

   Ела!
   Че притъмня и стана тежко.
   Пътеката остана без душа.
   Защото няма истина без грешки.
   Аз чакам сама, страдам и мълча.

   Неволята от преданност настана.
   От ревност – риска, от тъга – скръбта.

   Изчезнаха словата – стана няма,
   безкрила, охладена любовта.

   Мълча в едно жестоко постоянство,
   в една неразрушима тишина.
   Мълча във тъжното пространство –
   ужасно разредена тъмнина.

   Защо тъй рано мръква над полето?
   Къде потъват всички гласове?
   Къде потъват всички гласове?
   Над мене непробудени дървета,
   край мене онемели ветрове.

6. play

   Залез

   музика: Александър Йосифоваранжимент: Митко Щеревтекст

   Безмълвно няма равнина.
   Гори от залезна жарава.
   От тая ниска светлина
   и сенките се удължават.

   Намерихме добрия час.
   Изглежда всичко много просто.
   Еднички птиците над нас
   разнасят свойто безспокойство.

   Те вечно в пориви горят
   и жадно влюбени се гонят.
   Над оглушелия ни път
   пожертвани пера се ронят.

   Пера ли, чувства ли – не знам.
   Без загуби не ще отминем.
   И всеки се помолва сам –
   дано са само поправими.

   Дано тогава не мълчим.
   И този час да не забравим.
   Дано във твоите очи
   все този залез продължава.

   Дано тогава не мълчим.
   И този час да не забравим.
   Дано във твоите очи
   все този залез продължава.

7. play

   Пътеките

   музика: Александър Йосифоваранжимент: Константин Драгневтекст

   Пътеките, пътеките на птиците,
   на полуделите треви
   Останаха зад нас. Уви.
   И в твоите сълзи по ресниците.

   Самотното, самотното ни връщане
   не ще ни отведе далеч.
   О, те останаха без реч
   от страстни ветрове прегръщани.

   Желаното, желаното спасение
   при спомена, при спомена се приюти.
   И с него се загърна ти –
   едно невиждано видение.

   Не ме търси! Не ме търси!
   Загинаха сами плачът и любовта.
   И оня смях, и радостта
   с пътеките, с пътеките отминаха.

   Не ме търси! Не ме търси!

   Не ме търси! Не ме търси!

   Понякога, понякога в зениците
   ще пламнат, ще пламнат с таен зов –
   ту изгорялата любов.
   Или пътеките на птиците.

   Не ме търси! Не ме търси!
   Загинаха сами плачът и любовта.
   И оня смях, и радостта
   с пътеките, с пътеките отминаха.

   Не ме търси!

8. play

   Ноктюрно

   музика: Александър Йосифоваранжимент: Константин Драгневтекст

   Внезапно, внезапно нии се озовахме
   в неотбелязани земи.
   Една луна, една луна над нас съзряхме
   и чухме, че река шуми.

   Иначе от близо и далече
   донася песенни слова
   с неразбираемо наречие
   безумно вечната трева.

   Че птица в тъмното се къпе
   преди над нас да закръжи.
   Че някаква тревога скъпа
   разбужда нашите души.

   Че някаква тревога скъпа
   разбужда нашите души.

   Или пък, или лиричното наследство
   повика, повика нашите съдби.
   Камбана, камбана на далечно детство
   далечни, далечни удари заби.

   И нещо силно, нещо мило
   прииждаше на този бряг.
   И то ни правеше безсилни,
   като последен сняг.

   И нещо силно, нещо мило
   прииждаше на този бряг.
   И то ни правеше безсилни,
   като последен, последен сняг.

9. play

   Часове

   музика: Александър Йосифоваранжимент: Митко Щеревтекст

   Знам, разни часове.
   Но тоя не си очаквала и ти.
   В света, отдавна неспокоен,
   животът се успокои.

   И чувствата умряха бързо.
   Загина вчерашната страст.
   И няма нужда да си вързан,
   когато си лишен от власт.

   Покой – блаженни птици пеят
   със тихи земни, земни гласове.
   И в спомените те люлеят
   временните ветрове.

   Стопила слепите тревоги,
   блаженно мъдра стана ти.
   И пепел от предишен огън
   в душите ни се утаи.

   Уж няма вече изненади.
   А днес по пътя, пътя ни трънлив
   пътуваше една, една измама –
   Блажен не значеше, не значеше
   щастлив.

10. play

    Размисъл

    музика: Александър Йосифоваранжимент: Митко Щеревтекст

    В нас нещо плаче, нещо моли.
    Треперят сенки и води.
    Зад нас са нашите неволи,
    пред нас – грядущите беди.

    Те ще отхвърлят мойто име.
    Аз твоето ще залича.
    Забравени, непоносими
    душите ни, душите ни ще замълчат,
    ще замълчат, ще замълчат.

    Намразилите ни пътеки
    ще опустеят, може би.
    Пръстта ще пази сухо ехо,
    от ехото на две съдби.

    Те ще отхвърлят мойто име.
    Аз твоето ще залича.
    Забравени, непоносими
    душите ни, душите ни ще замълчат,
    ще замълчат, ще замълчат.

    А може би от вярност болни
    напразни страхове таим.
    В нас нещо плаче, нещо моли
    и не напразно се боим.

11. play

    Коя бе ти

    музика: Александър Йосифоваранжимент: Константин Драгневтекст

    Замиращите стъпки на жената.
    И гаснещият в мрака синкав шал.
    И чувам непознати и познати
    сигналите на тягостна печал.

    Коя бе ти? Коя бе ти? Коя бе ти?
    Която си замина.
    Вълшебница ли страстна или грях.
    Орисница, полубогиня.
    Вестителка на сълзи и на смях.
    На сълзи и на смях.

    С какво ме надари – със много рани?
    И сред обичаните бях ли пръв?
    Навярно си от многото измами
    на моята виновно – грешна кръв.

    Коя бе ти? Коя бе ти? Коя бе ти?
    Която си замина.
    Вълшебница ли страстна или грях.
    Орисница, полубогиня.
    Вестителка на сълзи и на смях.
    На сълзи и на смях.

    Вълшебница ли страстна или грях.
    Орисница, полубогиня.
    Вестителка на сълзи и на смях.
    На сълзи и на смях.

    Вълшебница ли страстна или грях.
    Орисница, полубогиня.
    Вестителка на сълзи и на смях.
    На сълзи и на смях.

12. play

    Към теб

    музика: Александър Йосифоваранжимент: Митко Щеревтекст

    Аз взех от твойта слабост много.
    Могъщество и чест и доблест.
    Пленително добра тревога.
    Привързаност, без страх и доблест.

    И жълта есен, жълто ехо
    от гласове незащитени,
    но всичко е така, така далеко,
    тъй както детството от мене.

    И струва ли си, струва ли си да се пита.
    Несбъднатото, несбъднатото от години.
    Отново, отново за самозащита
    да си останем, да си останем анонимни.

    Да бди над нас като тогава
    зидът старинен и огромен.
    Да се яви като забравен,
    а ти да дойдеш като спомен.

    И в паметта си, и в паметта си да се ровя.
    Да търся мъничка, мъничка разплата.
    Да си отида пак виновен.
    Да си останеш ти възпята.