Панаири

издател: Балкантон

Списък песни

1. play

   Панаири

   музика: Тончо Русеваранжимент: Тончо Русевтекст

   Панаири, панаири.
   Мои детски най – красиви светове.
   Спомен пеещ, плачещ, свирещ,
   със безброй незабравими гласове.

   Панаири, свят отрупан
   с толкоз хубави примамливи неща.
   Ах, да можех да си купя
   днеска свойто детство, утре младостта.

   Ах, да можех да си купя
   днеска свойто детство, утре младостта.

   Мои панаири,
   с толкова измислени слънца,
   пак вървя и диря
   своите хиляди изгубени лица.

   И в едно ги сбирам,
   като куп строшени детски стъкълца.

   Ах, да можех, ала вече
   циркът своя скъсан шатър е прибрал.
   И в една дъждовна вечер
   оня толкоз смешен клоун е умрял.

   На шега е уж задигнал
   моя детски смях и моя весел глас.
   Няма как да го настигна,
   няма как да си ги взема вече аз.

   Няма как да го настигна,
   няма как да си ги взема вече аз.

   Мои панаири,
   с толкова измислени слънца,
   пак вървя и диря
   своите хиляди изгубени лица.

   И в едно ги сбирам,
   като куп строшени детски стъкълца.

2. play

   След концерта

   музика: Тончо Русеваранжимент: Иван Пеевтекст

   След концерта вие си тръгвате
   и отнасяте в ръцете си аплодисментите,
   които ми подарихте.
   С тях, аз бях най – богатата  в света
   само за два часа.
   А сега?

   От град на град със нея
   пътувам по света.
   И вятърът я пее,
   и пее я нощта.
   Цял свят със нея грея,
   но сгрява ли ме тя.

   Вървиме двама с песента
   през погледи и думи секнали.
   Афиши, шум и самота.
   Вместо слънца – безброй прожектори.

   И зарад тъжния ми глас
   аз знам, обичате ме искренно,
   но има ли един сред вас
   без глас да ме обича истински.

   От град на град … къде си
   ти, слънчева любов –
   в раздадената песен
   или в деня ми нов,
   или във мрака блеснал
   под мене като ров?

   Мълчим и двете с песента
   след погледи и думи секнали.
   Афиши. Мрак. И самота.
   Угаснали слънца – прожектори.
   Знам, зарад тъжния ми глас
   обичате ме вие искренно.
   Но чакам аз един от вас
   без глас да ме обикне истински.

   Но чакам аз един от вас
   без глас да ме обикне истински.

3. play

   Разпилей ме ти цялата

   музика: Тончо Русеваранжимент: Тончо Русевтекст

   Той спря до мен, повика ме, а вятъра
   косите ни оплете във кълбо.
   Повярвах аз във любовта, във святата,
   във живата и вечна любов.

   Но вятъра го грабна пак, открадна го.
   Пак вятър глух и ни очи, ни звук.
   И пак със таз земя грамадната
   и с вятъра и с никой друг.

   Ветре мой, мой самотнико,
   вместо него, люби ме ти.
   Разпилей пак живота ми,
   с бури ме връхлети.

   Ветре мой, не разбра ли ти,
   двама с теб носим пролетта.
   Разпилей ме ти цялата,
   като цвят по света.

   Друг спря до мен, прегърна ме, а вятъра
   прошепна ми с един забравен глас:
   любов за миг ти дават куп приятели,
   но истинска – само аз.

   Ах, ветре мой, ревнивецо, тъгата ми
   недей събужда от съня дълбок,
   живота ни е пълен със приятели,
   Вселената – с много любов.

   Ветре мой, мой самотнико,
   в радост и в скръб люби ме ти.
   Разлюлявай живота ми,
   вечно с мене бъди.

   Ветре мой, не разбра ли ти,
   двама с теб носим любовта.
   Разпилей ме ти цялата,
   влюбен цвят по света.

4. play

   Ден

   музика: Тончо Русеваранжимент: Митко Щеревтекст

   Ранна утрин, утрин синя,
   пролетен мой час.
   Като цвете във градина
   в миг се раждам аз.

   Слънце грее, птица пее -
   жвят новороден.
   Аз не бързам да живея
   в ден голям пред мен.

   Ден голям, ден без край – дълъг, като век.
   Ти какво ми носиш, аз не знам.
   Може би, може би малък е човек -
   затова те вижда тъй голям.

   Лятно пладне, жарко пладне –
   не цветче, а храст,
   за любов и слънце жадна
   бързам, бързам аз.

   Бързам, искам да живея
   докато е ден.
   Докато цъфтя и грее
   слънцето над мен.

   Ден голям, ден без край – дълъг, като век.
   Ти какво ми носиш вече знам.
   Щом като порасте мъничко човек,
   вижда, че не си така голям.

   Ранна вечер, вечер лека,
   вечер преди нощ.
   Уж е ранна, уж е лека,
   но с невидим нож.

   Тя към моя свят замахва –
   чакай черен час.
   Тъй е рано да увяхна,
   да изчезна аз.

   Ден голям, ден без край – дълъг, като век.
   Аз за тебе всичко вече знам знам.
   Но добре, че в живота – тежък или лек,
   ви не си един, макар голям.

5. play

   Обичам те

   музика: Тончо Русеваранжимент: Митко Щеревтекст

   Аз сама те пропъдих и теб и любовта.
   Аз самата тъй реших.
   И пред своята радост, избрах аз скръбта.
   Пред зората – залез тих.

   Знам, за цял живот ще ме намразиш ти.
   Но сърцето ми и днес крещи:
   oбичам те.

   Но как да кажа на света:
   oбичам те. Обичам те.
   Но как да кажа и на теб:
   oбичам те. Обичам те.

   И да призная слабостта:
   обичам те. Обичам те.
   Не, нямам сили да крещя:
   обичам те. Обичам те.

   Ето, залезът гасне и с него от света
   бавно чезнеш ти пред мен.
   Като мъничък лъч потъваш във нощта.
   Почакай мой радостен ден,обичам те.

   Не се страхувам да крещя:
   обичам те. Обичам те.
   Да проглуша със вик света:
   обичам те. Обичам те.

   Но да призная слабостта:
   обичам те. Обичам те.
   Не, нямам сили за това:
   обичам те. Обичам те.

6. play

   Огънят

   музика: Тончо Русеваранжимент: Митко Щеревтекст

   Не, не искай ти от мен
   само тиха топлота.
   Любовта на този свят
   е една.

   Тя е огънят червен
   пламнал лудо във кръвта.
   Тя за мен е дух крилат,
   светлина.

   Нека с нея да горя,
   да живея, да умра.
   Нека в пепел се превърна и тогаз,
   в пепелта , ако съзреш
   въглен още жив, горещ –
   знай, че този въглен жив –
   туй съм аз.

   Знам ще доидат зимни дни
   и с премръзнало сърце
   ти до огъня ще спреш
   сам тогаз.

   Щом поискаш, посегни,
   но пази от мен ръце.
   Знай, че огънят горещ –
   туй съм аз.

   Нека с огъня горя,
   да живея, да умра!
   Ако в пепел се превърне моя ден.
   Всеки огън по света,
   всеки въглен в пепелта
   нека, нека те изгаря –
   вместо мен.

   Нека с огъня горя,
   да живея, да умра!
   Ако в пепел се превърне моя ден.
   Всеки огън по света,
   всеки въглен в пепелта
   нека, нека те изгаря –
   вместо мен.

7. play

   Стъпки

   музика: Тончо Русеваранжимент: Тончо Русевтекст

   Бавни, ни веднъж до днес
   не срещнати.
   Идват в пясъка насреща ми.
   Стъпките със топъл звън.

   Тръпна, ах дали са
   тези същите,
   дето всяка нощ ме връщаха
   във света на моя сън.

   Стъпки ласкави.
   С мойта обич вие дишате.
   И по пясъка, и в сърцето,
   вие пишете.

   Щом от пясъка я отвее
   утре вятърът.
   Ще остане тя да живее
   във душата ми.

   Няма, няма ветрове
   на този свят.
   Дето стъпките да заличат.
   Стъпките остават в нас.

   Стъпки ласкави.
   С мойта обич вие дишате.
   И по пясъка, и в сърцето,
   вие пишете.

   Щом от пясъка я отвее
   утре вятърът.
   Ще остане тя да живее
   във душата ми.

   Стъпки ласкави.
   С мойта обич вие дишате.
   И по пясъка, и в сърцето,
   вие пишете.

   И по пясъка, и в сърцето,
   вие пишете.

8. play

   Аугуста

   музика: Тончо Русеваранжимент: Митко Щеревтекст

   Сърцето ми е яка крепост древна,
   тъгата ми, един затрупан ров.
   Но съм жена от земните най – земна
   и още чакам твоята любов.

   Не питай как се казвам! Ще те пусна
   на крепостта през тайната врата.
   Наричай ме със името “Аугуста”!
   Наричай ме любов или мечта.

   Аугуста, Аугуста е моето име,
   Аугуста зови ме! Аугуста люби ме!
   Изгаряй ме с поглед, изгаряй ме с устни !
   И вечно повтаряй: Аугуста, Аугуста!
   И вечно повтаряй: Аугуста, Аугуста!

   Ако забравиш името ми даже,
   ако нощта ликът ми окраде –
   попитай вятъра – ще ти го каже,
   моли зората – ще ти го даде.

   Аугуста, Аугуста е моето име,
   Аугуста зови ме! Аугуста люби ме!
   Изгаряй ме с поглед, изгаряй ме с устни !
   И вечно повтаряй: Аугуста, Аугуста!
   И вечно повтаряй: Аугуста, Аугуста!

   Аугуста !

   Аугуста !

9. play

   За обич съм родена

   музика: Тончо Русеваранжимент: Тончо Русевтекст

   И пак вървя сред хорските очи.
   И пак ги питам с обичта си плаха.
   Кои от вас ме гледат с поглед чист
   кои от вас любов ми обещаха.

   Те всичките усмихват се към мен,
   те всичките любов ми обещават.
   Но се загубват във дъжда студен
   и както обещават – отминават.

   Очи различни със скръб и смях.
   Със нежна болка и глас студен.
   Очи безбройни, а между тях
   до днес не срещнах очи за мен.

   Вървят очите. И цялата земя
   със влюбените погледи ме гледа.
   И нищо, че отново съм сама,
   аз все пак ги изпращам с вик последен:

   напразно отминавате сега!
   Напразно вии не спирате пред мене!
   Не, аз не съм родена за тъга!
   За щастие и обич съм родена.

   Очи различни със скръб и смях.
   Със нежна болка и глас студен.
   Очи безбройни, а между тях
   аз зная греят и две за мен.

10. play

    Амазонката

    музика: Тончо Русеваранжимент: Тончо Русевтекст

    И пак вървя сред хорските очи.
    И пак ги питам с обичта си плаха.
    Кои от вас ме гледат с поглед чист
    кои от вас любов ми обещаха.

    Те всичките усмихват се към мен,
    те всичките любов ми обещават.
    Но се загубват във дъжда студен
    и както обещават – отминават.

    Очи различни със скръб и смях.
    Със нежна болка и глас студен.
    Очи безбройни, а между тях
    до днес не срещнах очи за мен.

    Вървят очите. И цялата земя
    със влюбените погледи ме гледа.
    И нищо, че отново съм сама,
    аз все пак ги изпращам с вик последен:

    напразно отминавате сега!
    Напразно вии не спирате пред мене!
    Не, аз не съм родена за тъга!
    За щастие и обич съм родена.

    Очи различни със скръб и смях.
    Със нежна болка и глас студен.
    Очи безбройни, а между тях
    аз зная греят и две за мен.

11. play

    Детство

    музика: Тончо Русеваранжимент: Митко Щеревтекст

    Детство – вятър мой крилат
    слънце – детска топка златна,
    мой до вчера тичал свят
    и зад ъгъла изчезнал!

    Аз и днес те гоня пак
    по земята необятна,
    ала слънцето е мрак,
    вятърът – въздишка звездна…

    Чакай мое детство! Спри!
    Пак ела и донеси
    слънце в моите игри,
    вятър в моите коси!

    Колкото и тъжни те
    да са били в моя ден,
    с тях аз – вечното дете –
    все летя. И те – със мен.

    Аз не съм се наиграла,
    аз не съм се нажадувала
    ни на радост, ни на жал.
    Още пътят ми е дълъг…

    Още вятърът крилат
    с мен, със слънцето пътува.
    Още моя детски свят
    срещам аз на всеки ъгъл.

    Чакай мое детство! Спри!
    Не, не спирай, продължи!
    Но защо едни игри
    с други ти смени, кажи?

    Нищо! Колкото и те
    да са тъжни в радостта,
    с тях аз цял живот дете
    ще остана на света.

12. play

    Птицата

    музика: Тончо Русеваранжимент: Тончо Русевтекст

    За последен път тя разтваря крила,
    за последен път синевата гребе.
    Ах, сбогува се тя с тези свои поля,
    с тези хълми край тях и съссвойто небе.
    Небе.

    Ти земя я роди във едно гнездо.
    Ти небе я люля с песента.
    И затуй  днес със вас, като с роден дом
    се прощава с тиха жал в полет тя.

    И върти се светът, този тъй хубав свят.
    И въртят се жита, слънце, облаци, прах.
    Те след малко ще спрат своя луд кръговрат
    тя със мъртво сърце ще се върне при тях.
    При тях.

    Но земя, ти пази пак едно гнездо!
    Ти небе я очаквай – няма смърт!
    Ще си дойде тя при вас, като в роден дом.
    Песента ще я връща всеки път.

    Всеки път.

    Всеки път.