Моят Град 2

носител: плоча
издател: Балкантон

Списък песни

1. play

   Стрелките се въртят

   музика: Лили Ивановааранжимент: Иван Пеевтекст

   Препускат пак стрелките без пощада.
   Безмълвни и неумолими.
   Броените минути наша радост
   заключват в кръгове незрими.

   Стрелките се въртят и се надсмиват,
   че сме безпомощни и жалки.
   И тези мигове така щастливи
   ще отлетят от нас след малко.

   Моля те смутено,
   към тях недей поглежда.
   Ти открадни за мене
   една минута радост.

   Моля те смутено,
   към тях недей поглежда.
   Ти открадни за мене
   една минута радост.

   Препускат пак стрелките без пощада.
   Безмълвни и неумолими.
   Броените минути наша радост
   заключват в кръгове незрими.

   Часовниците спри да не усещам,
   че наш´то щастие отнасят.
   И само със сърцата си горещи
   с теб нека мерим любовта си.

   Моля те смутено,
   към тях недей поглежда.
   Ти открадни за мене
   една минута радост.

   Моля те смутено,
   към тях недей поглежда.
   Ти открадни за мене
   една минута радост.

   Моля те смутено,
   към тях недей поглежда.
   Ти открадни за мене
   една минута радост.

2. play

   Една любов

   музика: Лили Ивановааранжимент: Иван Пеевтекст

   Разкъсвана от вечните съмнения
   не исках да повярвам в любовта.
   Защото с нея идват огорчения
   И в нея има повече тъга.

   Аз никога не вярвах да я срещна,
   Но ето тя наистина дойде.
   Посрещнала ме в твоята прегръдка,
   В прегръдката на твоите ръце.

   Люлей ме в твойта обич непрестанно.
   Люлей едно лудуващо сърце.
   Една любов до днес неизживяна,
   Завинаги за двама ни дойде.

   Люлей ме в твойта обич непрестанно.
   Люлей едно лудуващо сърце.
   Една любов до днес неизживяна,
   Завинаги за двама ни дойде.

   Измислена, едва ли не измислена,
   Нечакана дойде тя само в миг.
   Една любов невероятно истинска,
   Единственно към нас се устреми.

   Аз никога не вярвах да я срещна,
   Но ето тя наистина дойде.
   Посрещнала ме в твоята прегръдка,
   В прегръдката на твоите ръце.

   Люлей ме в твойта обич непрестанно.
   Люлей едно лудуващо сърце.
   Една любов до днес неизживяна,
   Завинаги за двама ни дойде.

   Люлей ме в твойта обич непрестанно.
   Люлей едно лудуващо сърце.
   Една любов до днес неизживяна,
   Завинаги за двама ни дойде.

3. play

   Омагьосана душа

   музика: П. Михайловаранжимент: Константин Драгневтекст

   Аз вярвам има вечност на земята,
   защото има вечност между нас.
   Аз вярвам има нежност под звездата,
   която над сърцата има власт.

   За тази вечност пея и копнея
   със свойта омагьосана душа.
   Сред странен блясък, в който не живея,
   кого ли мога аз да утеша.

   Остави диря в мене любовта.
   Стрела в сърцето, милост в мойта песен.
   Дари ми само песен любовта.

   Душата ми отново се обрича.
   Тя преминава през копнеж и вина.
   Душата иска само да обича.
   Тя опрощава и лъжа и злина.

   Аз вярвам има вечност на земята,
   защото има вечност между нас.
   Аз вярвам има нежност под звездата,
   която над сърцата има власт.

   Остави свойта диря любовта.
   Стрелата във сърцето, в мойта песен.
   Дари ми само песен любовта.

   Отново е душата омагьосана.
   Тя опрощава и лъжа и злина.
   Любовно е душата омагьосана.
   Тя преминава през копнеж и вина.

   Отново е душата омагьосана.
   Тя опрощава и лъжа и злина.
   Любовно е душата омагьосана.
   Тя преминава през копнеж и вина.

4. play

   Желание

   музика: Лили Ивановааранжимент: Константин Драгневтекст

   Поне веднъж да мина по земята,
   като жена съвсем обикновенна.
   И погледите – ненаситно ято
   да не накацат хищно върху мен.

   Да не кълват лицето и очите
   и жеста най – случаен на ръцете,
   с надеждата да стигнат упорити
   до тайните ми скътани в сърцето.

   Как искам да извикам в миг
   стаеният с години вик дълбоко в мен.
   Жадувам да остана аз незабелязана от вас
   поне един, единствен ден.

   И моят ден да догори, тъй както е дошъл
   в зори – кристално чист.
   Един, единствен ден щастлив, спасен от
   острите стрели на любопитните очи.

   А може би във оня ден спокоен,
   пак този шум суетен да жадувам.
   Нали така човекът е устроен,
   за туй, което няма да тъгува.

   Как искам да извикам в миг
   стаеният с години вик дълбоко в мен.
   Жадувам да остана аз незабелязана от вас
   поне един, единствен ден.

   И моят ден да догори, тъй както е дошъл
   в зори – кристално чист.
   Един, единствен ден щастлив, спасен от
   острите стрели на любопитните очи.

   Как искам да извикам в миг
   стаеният с години вик дълбоко в мен.
   Жадувам да остана аз незабелязана от вас
   поне един, единствен ден.

   И моят ден да догори, тъй както е дошъл
   в зори – кристално чист.
   Един, единствен ден щастлив, спасен от
   острите стрели на любопитните очи.

5. play

   Вечерно танго

   музика: Морис Аладжемаранжимент: Морис Аладжемтекст

   Сенките протягат ласкави ръце.
   Стихва и притихва моето сърце.
   В глас дъждовно – тъмен радостно ръми.
   Пак безмълвни сме, пак сме нии сами.

   Сенките преплитат влюбени ръце.
   Стихва и притихва твоето сърце.
   Спускат се неверни, бродещи тъми.
   Пак безмълвни сме, пак сме нии сами.

   Ти и аз избираме – в двореца на нощта.
   Ти и аз изричаме заклинащи слова.
   Ние се обричаме до смърт на любовта.
   Ние се обричаме в двореца на нощта.

   Ти и аз избираме – в двореца на нощта.
   Ти и аз изричаме заклинащи слова.
   Ние се обричаме до смърт на любовта.
   Ние се обричаме в двореца на нощта.

   Сенките предлагат своя дъхав плащ.
   Покривът небесен свежда се блестящ.
   И отварят ни се бляскави врати,
   за да минем само аз и ти.

   Аз те водя сякаш – чуден звезден плен.
   Ти пленен и звезден все вървиш до мен.
   Мойта звездна дреха празнично шуми.
   Пак безмълвни сме, пак сме нии сами.

   Ти и аз избираме – в двореца на нощта.
   Ти и аз изричаме заклинащи слова.
   Ние се обричаме до смърт на любовта.
   Ние се обричаме в двореца на нощта.

   Ние се обричаме до смърт на любовта.
   Ние се обричаме в двореца на нощта.

6. play

   Единствена прошка

   музика: Иван Пееваранжимент: Иван Пеевтекст

   О, как е трудно, трудно да простиш.
   Но аз ще ти простя.
   Жената трябва да прости,
   ако неволна е вината.

   О, как е трудно, трудно да простиш.
   Но аз ще ти простя.
   Жената може да прости,
   ако тя истински обича.

   Но ти помни. Недей да го забравяш.
   Един път само се прощава.

   Но ти помни. Недей да го забравяш.
   Един път само се прощава.

   Защото, после и да искам аз,
   сърцето ми не ще прости.

   Ти молиш старото да върнем.
   Да бъде пак красиво,
   когато болката затихне
   ще мога ли да я забравя.

   Ти искаш пламъка да върнем.
   Да бъде пак вълшебно,
   когато болката претръпне
   не ще ли бъде вечно рана.

   Но ти помни. Недей да го забравяш.
   Един път само се прощава.

   Но ти помни. Недей да го забравяш.
   Един път само се прощава.

   Защото, после и да искам аз,
   сърцето ми не ще прости.

   Не ще прости.

   Не ще прости.

   Не ще прости.

   Не ще прости.

7. play

   Вик

   музика: Вили Казасянаранжимент: Иван Пеевтекст

   Кога ще дойдеш ти?
   Когато си отида.
   И сетните ми стъпки
   отехтят далече.

   Кога ще си със мен?
   Когато те зазида
   сред четири стени
   самотната ти вечер.

   Обичай ме сега, когато те обичам,
   когато твоя съм жадувай ме, зови ме.
   Сега простри ръце, когато ще дотичам,
   че утре ще е късно, непоправимо.

   Обичай ме сега, когато те обичам,
   когато твоя съм жадувай ме, зови ме.
   Сега простри ръце, когато ще дотичам,
   че утре ще е късно, непоправимо.

   Кога ще ме съзреш?
   Когато в друго рамо
   притисната отмина
   със поглед във земята.

   Кога ще ме зовеш?
   Когато видиш само,
   че губиш ме далечна,
   чужда, непозната.

   Обичай ме сега, когато те обичам,
   когато твоя съм жадувай ме, зови ме.
   Сега простри ръце, когато ще дотичам,
   че утре ще е късно, непоправимо.

   Обичай ме сега, когато те обичам,
   когато твоя съм жадувай ме, зови ме.
   Сега простри ръце, когато ще дотичам,
   че утре ще е късно, непоправимо.

8. play

   Нямам въпроси

   музика: Иван Пееваранжимент: Иван Пеевтекст

   Аз нямам въпроси,
   не питам с кого си във този час.
   Но знам, че те има
   и твоя любима съм само аз.

   Животът е сложен,
   трънлив и тревожен, познат и нов.
   При мен ти се връщаш
   и нежно прегръщаш една любов.

   Щом със теб става по – красив света,
   а край мен шептят – влюбена е тя.
   Без любов е градина без цветя -
   тази земя.

   Аз нямам въпроси,
   не питам с кого си във този час.
   Но знам, че те има
   и твоя любима съм само аз.

   Животът е сложен,
   трънлив и тревожен, познат и нов.
   При мен ти се връщаш
   и нежно прегръщаш една любов.

   Щом със теб става по – красив света,
   а край мен шептят – влюбена е тя.
   Без любов е градина без цветя -
   тази земя.

   Аз нямам въпроси,
   не питам с кого си във този час.
   Но знам, че те има
   и твоя любима съм само аз.

   Животът е сложен,
   трънлив и тревожен, познат и нов.
   При мен ти се връщаш
   и нежно прегръщаш една любов.

   Аз нямам въпроси,
   не питам с кого си във този час.
   Но знам, че те има
   и твоя любима съм само аз.

9. play

   Преображения

   музика: Александър Йосифоваранжимент: Константин Драгневтекст

   Спомени за драми и измени
   в късните ми сънища сноват.
   Съмва се и пада върху мене
   кръста на натрапчив кръстопът.

   Клонести светкавици разрязват
   пълния със птици хоризонт.
   Призован, аз вече съм навлязъл
   и вървя по жълтия наклон.

   Аз мълча, но моя глас ридае.
   Аз вървя. Сърцето ми стои.
   Може би съм свършил и накрая
   до последно ще ми измени.

   Тъй изгаря суха лятна слама.
   И се стапя много късен сняг.
   Вечер бивах прицел на измама,
   денем – на любов и ласкав бяг.

   Възлите от драми и измени
   с мъка се кръстосват и с копнеж.
   Аз вървя и някъде у мене
   свети тихо пламъче на свещ.

   Аз мълча, но моя глас ридае.
   Аз вървя. Сърцето ми стои.
   Може би съм свършил и накрая
   до последно ще ми измени.

   Тъй изгаря суха лятна слама.
   И се стапя много късен сняг.
   Вечер бивах прицел на измама,
   денем – на любов и ласкав бяг.

   Аз мълча, но моя глас ридае.
   Аз вървя. Сърцето ми стои.
   Може би съм свършил и накрая
   до последно ще ми измени.

10. play

    Макове

    музика: Митко Щереваранжимент: Митко Щеревтекст

    В мойте делници еднакви
    сред житейските неща
    греят като странни макове
    знаците на любовта.

    Но за любовта, но за вечността
    годините какво са.
    Викай любовта, викай нежността.
    Дори сълза да носи.

    Срещай любовта, срещай верността,
    макар и среброкоса.
    А после пак я сподели.
    А после трябва да боли.
    А после нека ни докрай изпепели.

    И макар да не очаква
    нежни взривове кръвта.
    Виж, какви огромни макове
    цъфнаха във есента.

    Но за любовта, но за вечността
    годините какво са.
    Викай любовта, викай нежността.
    Дори сълза да носи.

    Срещай любовта, срещай верността,
    макар и среброкоса.
    А после пак я сподели.
    А после трябва да боли.
    А после нека ни докрай изпепели.

    Но за любовта, но за вечността
    годините какво са.
    Викай любовта, викай нежността.
    Дори сълза да носи.

    Срещай любовта, срещай верността,
    макар и среброкоса.
    А после пак я сподели.
    А после трябва да боли.
    А после нека ни докрай изпепели.