Лили 86

носител: плоча
издател: Балкантон

ВТА 11719
Изразявам голямата си благодарност на Антони Дочев, Ивайло Крайчовски, Христо Йоцов, Асен Гаргов, Александър Кипров, Емил Коларов и Венко Захариев – взели участие в записите на новата ми дългосвиреща плоча, както и на звукозаписнинте екипи – за прецизната им работа. Лили Иванова
Записите са направени в студио Балкантон

Тонрежисьори: В. Стефанов, Д. Тимнев, И. Янев, К. Костадинов
Тонинжинери: М. Момчилов, Н. Христов, Б. Стоянов
Тоноператори: Ал. Севелиев и Б. Чакъров
Студиен монтаж: Любка Парушева

Списък песни

1. play

   Звезден час

   музика: Емил Колароваранжимент: Емил Коларовтекст

   Цяла нощ в съня си аз те търсих,
   но да те открия не успях.
   Ти ще ме намеришы а не бързай –
   нека да те води моят глас.

   Но любовта е светлина и за теб и за мен.
   Нощем звездите изгряват в нас,
   идва неземен час.
   Тихо събужда ни чакан ден
   с голяма обич във светла нощ роден.

   Няма да забравя тази утрин.
   Аз след твоя нежен глас вървя.
   Винаги със тебе аз ще бъда.
   Себе си в мечтите ти познах.

   Знам, че сега във утринта
   в нас изгрява нежността.

   Дни и нощи заедно ще бъдем.
   Заедно ще бъдем с любовта.

2. play

   Закъснение

   музика: Асен Гарговаранжимент: Емил Коларовтекст

   Тъй дълго стана мойто закъснение.
   Очакваш ли ме още с нетърпение.
   Очи изпълнени с тревога,
   съмнения нескрити и желания.

   А може би чрез изпитания,
   а може би на разстояние
   Се чувства силата на любовта
   и нейната неземна власт.

   Ах, как жестоко времето през нас минава.
   Поне усмивката си запази.
   И тези пламенни стрели в очите,
   с които мигновенно ме рани.

   Ах, как жестоко времето през нас минава.
   Поне усмивката си запази.
   И тези пламенни стрели в очите,
   с които мигновенно ме рани.

   За отговор ще чакам не слова,
   а жарко тръпнещите устни.
   Стрели, стопени във тъга.
   Ръце, който стискат и не пускат.

   А може би чрез изпитания,
   а може би на разстояние
   се чувства силата на любовта
   и нейната неземна власт.

   Ах, как жестоко времето през нас минава.
   Поне усмивката си запази.
   И тези пламенни стрели в очите,
   с които мигновенно ме рани.

   Ах, как жестоко времето през нас минава.
   Поне усмивката си запази.
   И тези пламенни стрели в очите,
   с които мигновенно ме рани.

3. play

   Ако ме забравиш

   музика: Асен Гарговаранжимент: Асен Гарговтекст

   Аз от никого не скрих свойта любов към теб.
   С птици и цветя тайно от теб я споделих.
   С огненото слънце, със безбройните звезди,
   с ясната луна, с вятъра дори.

   Исках да превърна в дом за нашата обич
   този свят голям.

   Мен и любовта ми забравиш ли ти,
   вятърът край теб с моя глас да шепти.
   Плахите звезди с блясък нежен и чист
   тихо да напомнят за мойте очи.

   Слънцето – за мойто горещо сърце,
   А луната ясна – за мойто лице.
   Всичко да ти спомня за мен моя любов.

   Мен и любовта ми забравиш ли ти,
   Вятърът край теб с моя глас да шепти.
   Плахите звезди с блясък нежен и чист
   тихо да напомнят за мойте очи.

   Слънцето – за мойто горещо сърце,
   А луната ясна – за мойто лице.
   Всичко да ти спомня за мен моя любов.

   И където и да си във този свят голям,
   спомена за мен вечно със тебе да върви.
   Огненото слънце и безбройните звезди,
   ясната луна, вятъра дори.

   Всичко покрай тебе да ти спомня за мен.
   И за любовта.

   Мен и любовта ми забравиш ли ти,
   вятърът край теб с моя глас да шепти.
   Плахите звезди с блясък нежен и чист
   тихо да напомнят за мойте очи.

   Слънцето – за мойто горещо сърце,
   а луната ясна – за мойто лице.
   Всичко да ти спомня за мен моя любов.

   Мен и любовта ми забравиш ли ти,
   Вятърът край теб с моя глас да шепти.
   Плахите звезди с блясък нежен и чист
   тихо да напомнят за мойте очи.

   Слънцето – за мойто горещо сърце,
   а луната ясна – за мойто лице.
   Всичко да ти спомня за мен моя любов.

4. play

   Колко думи

   музика: Асен Гарговаранжимент: Емил Коларовтекст

   Като ярки птици в мрака,
   в мрака се стопиха думите,
   които времето разпръсна.

   И ще прозвучи навярно
   много тихо онова,
   което казваш твърде късно.

   И ще прозвучи навярно
   много тихо онова,
   което казваш твърде късно.

   Колко думи и все не мога
   да им дам и душа и плът.
   Ала днес те обичам много, много
   и изглежда за първи път.

   Колко думи и все не мога
   да им дам и душа и плът.
   Ала днес те обичам много, много
   и изглежда за първи път.

   Все те отминавах. Или пак те срещах.
   Бързах да се скрия
   сред познанства нови.

   Знаех, че към тебе
   ме привлича нещо,
   но едва сега разбрах, че е обич.

   Знаех, че към тебе
   ме привлича нещо,
   но едва сега разбрах, че е обич.

   Колко думи и все не мога
   да им дам и душа и плът.
   Ала днес те обичам много, много
   и изглежда за първи път.

   Колко думи и все не мога
   да им дам и душа и плът.
   Ала днес те обичам много, много
   и изглежда за първи път.

   За първи път.

5. play

   Догадка

   музика: Александър Йосифоваранжимент: Иван Пеевтекст

   …Денят изтля.
   Изчерпаната слава на зноя
   се изгуби отведнъж …

   И рукна върху бившата жарава
   загриженият августовски дъжд.

   За пръв път чувах как тревите дишат.
   Как бягащото слънце се засмя.
   А капките започнаха да пишат
   послания по сухата трева.

   И строг и непривичен, и съзвучен
   бе ритъмът от жажда и вода.
   Аз трябва да го уча и науча,
   защото означава свобода.

   Мълчание и вик, мечта и глътка.
   И зной и хлад. И лад и интервал.
   Любов и мисъл и покой и тръпка
   и откровение и идеал.

   И откровение и идеал.

6. play

   Безсъние

   музика: Асен Гарговаранжимент: Асен Гарговтекст

   Дълга е нощта. И далеч е деня.
   Час след час летят
   и от тях капки самота.

   Ту разплакан, ту щастлив
   дъжд от спомени вали.
   Сякаш този свят литва в миг назад.

   В мен се връщаш ти.
   Пак изгряват твоите черти.
   В две очи слънца изгряват
   и оживява любовта.

   Живей ти в нас любов.
   А дъждът вали …
   И във миг от мен
   чезнеш ти.

   Може би така в някой тих нощен час,
   във безсънен мрак
   идвам аз в твоите мисли пак.

   Спомените като дъжд
   рукват в тебе изведнъж.
   Сякаш този свят литва в миг назад.

   Пак се връщам аз.
   Звънва нежно в тебе моя глас.
   В две очи звезди изгряват
   и оживява любовта.

   Живей ти в нас любов.
   А дъждът вали …
   И във миг от теб
   чезна аз.

   Чезна аз. Чезна аз. Чезна аз …

7. play

   Любов няма синоним

   музика: Емил Колароваранжимент: Емил Коларовтекст

   Не може любовта да ни отмине
   когато сме в съдбовната и власт.
   В греха ще бъда свята и невинна
   и залезът ще се разлее в нас.

   Към теб вървя под цъфнал цвят.
   Един до друг смутени ще мълчим.
   И радостен копнеж, копнеж ще ни обзема,
   любов – ще знаем, няма синоним.

   Сега съм с теб и заедно ще бъдем
   обречени до край един на друг.
   А птиците над нас ще търсят пътя
   към своите гнезда, дошли от юг.

   Сега съм с теб и заедно ще бъдем
   обречени до край един на друг.
   А птиците над нас ще търсят пътя
   към своите гнезда, дошли от юг.

   Към теб вървя под цъфнал цвят.
   Един до друг смутени ще мълчим.
   И радостен копнеж, копнеж ще ни обзема,
   любов – ще знаем, няма синоним.

   Сега съм с теб и заедно ще бъдем
   обречени до край един на друг.
   А птиците над нас ще търсят пътя
   към своите гнезда, дошли от юг.

   Сега съм с теб и заедно ще бъдем
   обречени до край един на друг.
   А птиците над нас ще търсят пътя
   към своите гнезда, дошли от юг.

8. play

   Посвещение

   музика: Асен Гарговаранжимент: Емил Коларов, песента се изпълнява от Асен Гарговтекст

   Гнетят ме самота, тъга и пустош.
   Едни и същи всяка нощ и ден.
   Невидимо угасвам в тях и чувствам
   как си отива този свят от мен.

   Едва когато дневната вършачка
   отмине, овършала толкоз глъч,
   беди, илюзии. И мрак ги смачква.
   От този мрак ти идваш като лъч.

   Жадувана, жадуваща, желана.
   Една самотница подобно мен.
   Лекуваш мигом всичките ми рани.
   А дланите ти стапят моя ден.

   Жадувана, жадуваща, желана.
   Една самотница подобно мен.
   Лекуваш мигом всичките ми рани.
   А дланите ти стапят моя ден.

   Страха, гнева, умората ми грабват.
   Едната нежност в мен възкръсва пак.
   Любов, мираж, ела, че тъй ми трябваш.
   Аз всяка нощ те чакам в своя мрак.

   Жадувана, жадуваща, желана.
   Една самотница подобно мен.
   Лекуваш мигом всичките ми рани.
   А дланите ти стапят моя ден.

   Жадувана, жадуваща, желана.
   Една самотница подобно мен.
   Лекуваш мигом всичките ми рани.
   А дланите ти стапят моя ден.

9. play

   Обичай ме днес

   музика: Емил Колароваранжимент: Емил Коларовтекст

   Утре, казваш ти: аз съм при теб.
   Вечно ли за мен ти си зает.
   Днес ела, днес те чакам аз
   в този миг, сега.

   Радост днес, а утре болка, тъга
   е за нас любовта.Всеки
   ден, всеки миг с теб е тъй красив. Всеки
   ден, всеки миг с теб е тъй щастлив.
   С мен бъди вечно ти, с теб ще бъда аз.
   И така любовта ще живее в нас.

   Всеки ден, всеки миг с теб е тъй красив. Всеки
   ден, всеки миг с теб е тъй щастлив.
   С мен бъди вечно ти, с теб ще бъда аз.
   И така любовта ще живее в нас.

   Днес очаквам аз обич от теб.
   Утре може би пак си зает.
   Днес ела, днес стопли ме ти.
   В този миг, сега.
   Радост днес, а утре болка, тъга
   Е за нас любовта.

   Всеки ден, всеки миг с теб е тъй красив. Всеки
   ден, всеки миг с теб е тъй щастлив.
   С мен бъди вечно ти, с теб ще бъда аз.
   И така любовта ще живее в нас.

   Всеки ден, всеки миг с теб е тъй красив. Всеки
   ден, всеки миг с теб е тъй щастлив.
   С мен бъди вечно ти, с теб ще бъда аз.
   И така любовта ще живее в нас.

10. play

    Отивай си

    музика: Александър Йосифоваранжимент: Иван Пеевтекст

    Вън дъждът вали безкрайно,
    ти стоиш смутен и смешен.
    Казваш: всичко е случайно,
    никой, знам не е безгрешен.

    Но не мога, не, не мога –
    може би аз съдя строго.
    Мен една лъжа ми стига,
    тя стена сега издига.

    Всичко друго бих простила.
    даже болката горчива
    Пак с усмивка аз бих скрила,
    само с теб да съм щастлива.

    Но не мога, не, не мога –
    може би аз съдя строго.
    Мен една лъжа ми стига,
    тя стена издига между нас.

    Отивай си! Върви си!
    Без вяра любовта умира в нас.
    Отивай си! Върви си!
    Далеч от мен ще те обичам аз.

    Отивай си! Върви си!
    Без вяра любовта умира в нас.
    Отивай си! Върви си!
    Далеч от мен, далеч от мен, далеч от мен
    ще те обичам аз.

    Вън дъждът вали безкрайно,
    ти стоиш смутен и смешен.
    Казваш: всичко е случайно,
    никой, знам не е безгрешен.

    Но не мога, не, не мога –
    може би аз съдя строго.
    Мен една лъжа ми стига,
    тя стена сега издига.

    Всичко друго бих простила.
    Даже болката горчива
    пак с усмивка аз бих скрила,
    само с теб да съм щастлива.

    Но не мога, не, не мога –
    може би аз съдя строго.
    Мен една лъжа ми стига,
    тя стена издига между нас.

    Отивай си! Върви си!
    Без вяра любовта умира в нас.
    Отивай си! Върви си!
    Далеч от мен ще те обичам аз.

    Отивай си! Върви си!
    Без вяра любовта умира в нас.
    Отивай си! Върви си!
    Далеч от мен ще те обичам аз.