Искам Те 2

носител: плоча
издател: Балкантон

ВТА 11389
Изказвам благодарности на групите ФСБ, Макове, Импулс, Старт и на всички колеги, взели участие в записите.
Лили Иванова

Списък песни

1. play

   Целувай ме

   музика: Асен Гарговаранжимент: Румен Спировтекст

   Целувай ме дълго. Целувай ме мълком.
   Додето усетим, че има в живота чудесен
   не весела есен и мрачна и тягостна зима.
   Целувай ме дълго. Целувай ме мълком.

   Целувай ме дълго. Целувай ме мълком.
   Додето пресъхне дъхът ни, додето усетим
   дълбоко в сърцето, че с тази любов сме безсмъртни.
   Целувай ме дълго. Целувай ме мълком.

   Целувай ме дълго. Целувай ме мълком.
   Пред целия свят ме целувай.
   Пред този свят, който е свикнал
   в живота да лъже и да се преструва.

   Целувай ме дълго. Целувай ме мълком.
   И може би някой ден всички
   от тебе и мене с любов заразени
   завинаги ще се обичат.

   Целувай ме дълго. Целувай ме мълком.
   Додето усетим, че има в живота чудесен
   не весела есен и мрачна и тягостна зима.
   Целувай ме дълго. Целувай ме мълком.

   Целувай ме дълго. Целувай ме мълком.
   Додето пресъхне дъхът ни, додето усетим
   дълбоко в сърцето, че с тази любов сме безсмъртни.
   Целувай ме дълго. Целувай ме мълком.

   Целувай ме дълго. Целувай ме мълком.
   Пред целия свят ме целувай.
   Пред този свят, който е свикнал
   в живота да лъже и да се преструва.

   Целувай ме дълго. Целувай ме мълком.
   И може би някой ден всички
   от тебе и мене с любов заразени
   завинаги ще се обичат.

2. play

   Изповед

   музика: Рафи Жамакорцянаранжимент: Рафи Жамакорцянтекст

   Нощем мисля за тебе
   в песента си те вграждам.
   Пак те срещам в съня си,
   като спирка в нощта.

   Като бликащо изворче,
   утоляващо жаждата
   На жената, живяла до днес
   в самота, в самота.

   Поглед, песен без думи,
   после дълга целувка
   И със стъпки безшумни
   влезе тя – любовта.

   Без да пита дойде
   и няма вече преструвки.
   Няма вече разумни,
   преценени неща.

   Няма фрази шаблонни
   има просто любов.

   Няма фрази шаблонни
   има просто любов.
   Щом е тук, от стените
   няма хлад да повей.

   И не ще си отиде,
   тя е наша любов.
   Само трябва със теб
   да повярваме в нея.

   Във нея … във нея … във нея …

3. play

   Последното листо

   музика: Найден Андрееваранжимент: Найден Андреевтекст

   Единственно на клона то остана –
   най – горе, на върха – там, сам – само.
   От пролетта последното писмо,
   от идващата зима – първа рана.

   Ръждивозлатно и нямо и горестно,
   напомнящо простреляно сърце,
   Издигнато в молитвени ръце
   на ветровити клони и простори.

   Видях как падна, чух как викна,
   как каза мълком “сбогом, сбогом” на света …
   Земята хладна го грабна мигом
   и тъжният му вик потъна, потъна във пръстта …

   Видях как падна, чух как викна,
   как каза мълком “сбогом, сбогом” на света …
   Как каза мълком “сбогом” на света …

   Видях как падна, чух как викна,
   как каза мълком “сбогом” на света!

   … Сега е пролет … люшка се света
   с камбанките на хиляди листа.
   Но то не може, не може да поникне
   ни на дърво, ни нийде.

   Във мойте мисли единственно ще се люлее то –
   последното, най – страшното листо,
   умряло за да дойдат други листи,
   за да дойдат други листи.

   Видях как падна, чух как викна,
   как каза мълком “сбогом, сбогом” на света …
   Земята хладна го грабна мигом
   и тъжният му вик потъна, потъна във пръстта …

   Видях как падна, чух как викна,
   как каза мълком “сбогом, сбогом” на света …
   как каза мълком “сбогом” на света …

   Видях как падна, чух как викна,
   как каза мълком “сбогом” на света!

   Видях как падна, чух как викна,
   как каза мълком “сбогом, сбогом” на света …
   Земята хладна го грабна мигом
   и тъжният му вик потъна, потъна във пръстта …

4. play

   Ти идваше

   музика: Любомир Дамяноваранжимент: Любомир Дамяновтекст

   Ти идваше
   във снежна нощ и в слънчев ден.
   И твоят поглед
   беше с пламък озарен.

   Ти, ти идваше
   и огнен дъжд валеше в мен.
   Изгарях в сън и виждах
   бряг отдалечен.

   Ти идваше
   с вятъра на нежността далечен.
   Ти, ти идваше
   с тайните на любовта обречен.

   Виждахме едно небе,
   от нас измислено.
   Виждахме
   огъня на вечността.

   Ти идваше
   с вятъра на нежността далечен.
   Ти, ти идваше
   с тайните на любовта обречен.

   Виждахме едно небе,
   от нас измислено.
   Виждахме
   огъня на вечността.

   Ти идваше.
   Беше лято и думите на любовта ни
   изгряваха като цветя.
   После вятърът на годините
   и есенния дъжд разсипаха буквите
   на твоето име.

   Ти, ти идваше.
   Къде си ти, не зная аз.
   Прелита бавен спомен –
   само стих от твоя глас.

   Ти идваше
   с вятъра на нежността далечен.
   Ти, ти идваше
   с тайните на любовта обречен.

   Ти идваше
   с вятъра на нежността далечен.
   Ти, ти идваше
   с тайните на любовта обречен.

   Ти идваше
   с вятъра на нежността далечен.
   Ти, ти идваше
   с тайните на любовта обречен.

5. play

   Минах край една любов

   музика: Зорница Поповааранжимент: Кузман Бирбучуковтекст

   Колко бях щастлива, даже не разбрах.
   Всичко се разсипва като звезден прах.
   В тази малка вечност ти бе сън красив.
   Ти бе дълъг миг и сподавен вик.

   В моя парещ спомен ти си сън щастлив.
   Ти си сън горчив, горчив.

   В тази нощ минах край една любов.
   Само ме докосна тя.
   В тази нощ минах край една любов.
   Чувството остана в мен, като цвят изпепелен.

   Тъмен вятър стене в клони без листа.
   Скитат по небето птици без гнезда.
   Пари в паметта ми твоят тъжен смях.
   Твоят кратък вик, в оня дълъг миг.

   Искам да се върне този сън горчив.
   Този сън щастлив, щастлив.

   В тази нощ минах край една любов.
   Само ме докосна тя.
   В тази нощ минах край една любов.
   Чувството остана в мен, като цвят изпепелен.

   В тази нощ минах край една любов.
   Само ме докосна тя.
   В тази нощ минах край една любов.
   Чувството остана в мен, като цвят изпепелен.

   Чувството остана в мен
   в тази нощ.

6. play

   За всичко

   музика: Асен Гарговаранжимент: Асен Гарговтекст

   За любовта ни грешна или свята
   и за часа на всяка самота.
   За този вятър пролетен, когато
   не можеш да заспиш в нощта.

   За всеотдайно верния приятел.
   За всеки труден час във моя ден.
   За всяка моя пролет или лято
   аз пазя спомена във мен.

   Отново аз вървя
   в този свят огромен.
   Аз мълвя: не ставай спомен.
   Аз зова: всеки миг отронен.

   Зова дъжда
   връхлитащ и нечакан.
   Зова далечна светлина във мрака.
   Дали отново някой там ме чака още, още.

   Отново аз вървя
   в този свят огромен.
   Аз мълвя: не ставай спомен.
   Аз зова: всеки миг отронен.

   Зова дъжда
   връхлитащ и нечакан.
   Зова далечна светлина във мрака.
   Дали отново някой там ме чака още, още.

   За този сняг, изгарящ мойте длани
   въс свойта крехка, чиста белота.
   За всеки мой нечакан порив странен
   от болката за красота.

   За всеки стих, дошъл във самотата
   донесъл светла радост и тъга.
   Във този свят, безкрайно необятен
   откривам истини сега.

   Отново аз вървя
   в този свят огромен.
   Аз мълвя: не ставай спомен.
   Аз зова: всеки миг отронен.

   Зова дъжда
   връхлитащ и нечакан.
   Зова далечна светлина във мрака.
   Дали отново някой там ме чака още, още.

   Отново аз вървя
   в този свят огромен.
   Аз мълвя: не ставай спомен.
   Аз зова: всеки миг отронен.

   Зова дъжда
   връхлитащ и нечакан.
   Зова далечна светлина във мрака.
   Дали отново някой там ме чака още, още.

7. play

   Видение

   музика: Александър Йосифоваранжимент: Любомир Деневтекст

   Така прозрачен, тъй далечен
   не съм те виждала до днес.
   И знам, че има нещо вечно
   в минутата, или в мига.

   Пространството се откроява.
   Излитат птици на ята.
   И полетът им продължава
   нататък към безкрайността.

   Ревнива музика се стапя.
   Страстта напусна своя път.
   И в тая липса на внезапност
   тежи поверие за смърт.

   Какво отмина? Нещо вечно.
   От този миг, от любовта.
   Далечно и необходимо,
   неоспоримо и сега.

   Какво отмина? Нещо вечно.
   От този миг, от любовта.
   Далечно и необходимо,
   неоспоримо и сега.

   И сега … и сега … и сега …

8. play

   Смълчано море

   музика: Мария Ганевааранжимент: Румен Спировтекст

   Земята спи тревожен сън.
   Сънува тя в нощта раздяла.
   Но след нощта ще звънне вън
   денят на радост оживяла.

   Тъмнее тих брега сега.
   Едно море замря смълчано.
   Недей тъжи, та за тъга
   и късно е и много рано.

   Тръгваш ти. Защо тъжим.
   Защо, защо мълчим.
   Дълбоко в нас нали
   една любов гори.

   Тръгваш ти. Защо тъжим.
   Защо, защо мълчим.
   Дълбоко в нас нали
   една любов гори.

   И твоят глас и моят смях
   нали до край със мен остават.
   За теб любов не ме е страх,
   след всяка скръб по – силна ставам.

   Тръгваш ти. Защо тъжим.
   Защо, защо мълчим.
   Дълбоко в нас нали
   Една любов гори.

   Тръгваш ти. Защо тъжим.
   Защо, защо мълчим.
   Дълбоко в нас нали
   една любов гори.

9. play

   Съдба за двама

   музика: Развигор Поповаранжимент: Развигор Поповтекст

   И пак е нощ. И пак е късно.
   И пак за сън не стига време.
   Пак вятър лош прозорец в мене блъсна.
   И пак навън е сънна тишина.

   Един щурец запя и млъкна.
   Не знам кое е вече време.
   А тих крадец защо при мен замръкна.
   Защо пое и моята вина.

   За теб любов, за мен любов,
   за двамата е общата вина.
   И две съдби, а може би
   съдбата е за двамата една.

   Кажи каква ни е вината.
   Нима е грях, или сме луди.
   Часът е два. Постой, ще те изпратя.
   Не ме е страх. От ъгъла свирни.

   А птици вън люлеят клони.
   И скоро ден ще се пробуди.
   Това бе сън, или това бе спомен.
   Това бе плен и някой ме плени.

   За теб любов, за мен любов,
   за двамата е общата вина.
   И две съдби, а може би
   съдбата е за двамата една.

   За теб любов, за мен любов,
   за двамата е общата вина.
   И две съдби, а може би
   съдбата е за двамата една.

10. play

    Недей ме пита

    музика: Тодор Филковаранжимент: Любомир Деневтекст

    Дали сме ние с теб като вълните.
    Посреща ни брегът и ни разделя.
    А другото, за другото не питай.
    Съдбата носи своята повеля.

    Дали животът ни ще се повтори
    отново пак така, неповторимо.
    А другото, за него не говоря.
    Навярно стига ми, че теб те има.

    Дали със теб ще стигнеме далече.
    Да бъдем други, късно ли е вече.
    Във нас повярвай, има нещо скрито.
    А другото, за другото не питай.

    Дали със теб ще стигнеме далече.
    Да бъдем други, късно ли е вече.
    Във нас повярвай, има нещо скрито.
    А другото, за другото не питай.

    И този бряг – убежище последно
    за чувствата ни във очите скрити
    Ще ни посрещне пак. И двамата със тебе
    ще тръгнем, накъде – недей ме пита.

    Дали със теб ще стигнеме далече.
    Да бъдем други, късно ли е вече.
    Във нас повярвай, има нещо скрито.
    А другото, за другото не питай.

    Дали със теб ще стигнеме далече.
    Да бъдем други, късно ли е вече.
    Във нас повярвай, има нещо скрито.
    А другото, за другото не питай.

11. play

    Обич

    музика: Атанас Косеваранжимент: Румен Спировтекст

    Ще те подгоня, даже да си птица.
    Даже да си сянка и неуловима.
    Ще те откривам, скрита в плетивото,
    което мама всяка нощ разплита.

    Ще те рисувам, даже да си въздух.
    Даже да си нежност и неотразима.
    Ще те настига стария часовник,
    до който татко вече не заспива.

    Ще те сънувам, даже да си песен.
    Ще те сънувам, даже да си грешка.
    Ще те целувам, моя свята обич,
    дори когато няма да те има.

    Ще те сънувам, даже да си песен.
    Ще те сънувам, даже да си грешка.
    Ще те целувам, моя свята обич,
    дори когато няма да те има.

    Ще те прегръщам, даже да си зима.
    Даже да си жажда и неутолима.
    Ще те изпращам заедно с писмото,
    Което никой, никога не писа.

    Ще те целувам, моя свята обич,
    дори когато няма да те има.

    Ще те сънувам, даже да си песен.
    Ще те сънувам, даже да си грешка.
    Ще те целувам, моя свята обич,
    дори когато няма да те има.