Гълъбът

носител: плоча
издател: Балкантон

Списък песни

play
Гълъбът
музика: Александър Йосифоваранжимент: Константин Драгневтекст
И ето аз отново чакам
голямата любов.
И ето аз отново гледам
големия часовник.

Върху голямата стрелка
е кацнал гълъб, самичък като мен.
Червени облаци димят
в следобедната тишина.

Аз гледам как над покривите пърха
една изгубена минута.
И се изгубва и остава
страхът на гълъба в сърцето ми.

Аз гледам как над покривите пърха
една изгубена минута.
И се изгубва и остава
страхът на гълъба в сърцето ми.

И ето траква, ето траква
голямата стрелка.
Чертичка по – надолу пада
избухват гълъбовите крила.

Уплашената птица мигом литва.
Като египетска душа.
Като египетска душа.
Уплашената птица мигом литва.

Аз гледам как над покривите пърха
една изгубена минута.
И се изгубва и остава
страхът на гълъба в сърцето ми.

Аз гледам как над покривите пърха
една изгубена минута.
И се изгубва и остава
страхът на гълъба в сърцето ми.
play
Земя
музика: Стефан Димитроваранжимент: Стефан Димитровтекст
Текст
Земя, земя какъв е този огън.
Когато пролетния земетръс
събуди в тебе първите тревоги
да оживява твойта мъртва пръст.

Да се покаже първата тревичка.
Над себе си открила ясен свод.
И в тебе бързо да се сменя всичко.
Да минеш от един към друг живот.

Ти, черната – да станеш многоцветна.
Ти, ледена – да сгряваш като пещ.
Ти, тъмната – през нощите да светиш.
Ти, голата – света да облечеш.

Да бъдеш малка и така безкрайна.
Да бъдеш равна, като житна степ.
Земя, земя, научих твойта тайна,
защото моят огън е от теб.

Ти, черната – да станеш многоцветна.
Ти, ледена – да сгряваш като пещ.
Ти, тъмната – през нощите да светиш.
Ти, голата – света да облечеш.

Ти, черната – да станеш многоцветна.
Ти, ледена – да сгряваш като пещ.
Ти, тъмната – през нощите да светиш.
Ти, голата – света да облечеш.
play
Икона
музика: Тончо Русеваранжимент: Тончо Русевтекст
Защо ме гледаш тъй от здрача
на тази свята тишина.
Усмихваш ли се или плачеш,
светице или пък жена.

Защо с греховното си тайнство
чрез мен отправяш своя взор.
Към оня вече мъртъв майстор
създал те с толкова любов.

Измислена, измислена и истинска
идваш ти във моя път.
О, свята грешнице,
чрез своя грях пречистена
Прераждаш ме във дух и плът.
Във дух и плът.

Не те е сътворил безгрешна.
Създал те е от светъл грях.
Да мога в живи да те срещам
и да те разпознавам в тях.

Такава истинска ще светиш
през всички други времена.
И ще ви носят вековете –
греховен мъж, света жена.

Измислена, измислена и истинска
идваш ти във моя път.
О, свята грешнице,
чрез своя грях пречистена
прераждаш ме във дух и плът.
Във дух и плът.

Във дух и плът.
play
Изповед
музика: Александър Йосифоваранжимент: Константин Драгневтекст
Родино нека мойто име
да не блести по твоя път.
Аз бях от тез, които винаги
добре познаваха гласът.

Над твоята съдба, съдба голяма.
Над твойта радост, радост и печал
издигах ръст, ръст като балкана.
Потъвах в селската ти кал.

И чувах звуци, звуци, звуци
на гордост и хайдушка жал.
От тези звуци съм научила
това, което съм изпяла.

И чувам звуци, звуци, звуци
на гордост и хайдушка жал.
От тези звуци съм научила
това, което съм изпяла.

И нека утре то заглъхне.
и нека то да отзвъни.
Когато твойта кал изсъхне
от слънцето на нови дни.

Незнайна нека си отмина.
Но твоя марш да не запре.
Така реките губят име,
когато стигат до море.

Незнайна нека си отмина.
Но твоя марш да не запре.
Така реките губят име,
когато стигат до море.
play
Кой ражда болката
музика: Митко Щереваранжимент: Митко Щеревтекст
Кой ражда болката.
Красивата, капризна, горда болка.
Кой ражда болката.
И защо така сме влюбени във нея.

Ти, който като млад
си свиркаш пред страха.
Ти, който като огън
връхлиташ върху ледената смърт.

За да спасиш, за да спасиш
едно, единственно сърце.

Кой ражда болката.
Ужасната, позорна, грозна болка.
Кой ражда болката.
И защо така от нея се боим.

Ти, който като влюбен
мамиш своето момиче.
Ти, който като стар
отстъпваш със усмивка и поклон.

За да спасиш, за да спасиш
натрупаната слава.

Кой ражда болката.
Кой ражда болката.

Неповторимата, безсмъртната,
измислена и земна болка.
Не я ли раждаме, не я ли раждаме,
самите ние.

Не я ли раждаме, не я ли раждаме,
самите ние.
play
Не мога да ти вярвам
музика: Оскар Бентънаранжимент: Константин Драгневтекст
Ти пак се върна.
Защо идваш ти.
Нима при мен отново
ха, за обич си дошъл.

Припомняш ми нещо
със престорена жал.
Млъкни, не мога
да слушам лъжи.

Навярно искаш пак
с тези празни слова
Във мен да събудиш
забравени чувства ти.

Гори в мен дълбоко,
като рана любовта.
Недей я разравя,
тя още боли.

Бу, бу, бу, бу, бу, бу, бу…

Не мога да ти вярвам.
Може би да греша.
Но всички твои думи
са за мене лъжа.

В сърцето ми влезе
и го ограби без жал.
Какво искаш още
от мене сега.

Чуй, чуй аз не искам
нищо, нищо от теб.
За мъртвата обич
аз плача без глас.

Не, не за тебе
са сълзите ми днес.
Сега тръгни! Иди си ти!
Остави ме сама.

Бу, бу, бу, бу, бу, бу, бу…
play
Обич
музика: Митко Щереваранжимент: Митко Щеревтекст
Ти беше мойта първа
и мойта най – последна обич.
Какъв бе моят грях,
че те обичах, повече от всичко.

Ти беше моята душа
и мойта най – голяма вяра.
Какъв бе моят сън
да те сънувам, Повече от всичко.

Да те сънувам, повече от всичко.

Сбогувам се със теб любов, сбогувам се.
Ти не се завръщай пак към мен – никога.
Ти не се завръщай пак при мен – никога.
Два пъти смъртта не пуска никого.
Два пъти любов в живота няма.

Сбогувам се със теб любов, сбогувам се.
Ти не се завръщай пак към мен – никога.
Ти не се завръщай пак при мен – никога.
Два пъти смъртта не пуска никого.
Два пъти любов в живота няма.

Ти беше моя миг.
И моята единственна лъжа.
Горчив бе моят миг
да те обикна, без да ме обичаш.

Ти стана моят край
и мойта най – жестока сянка.
Какъв бе моят път
да си отида, без да се надявам.

Да си отида, без да се надявам.

Сбогувам се със теб любов, сбогувам се.
Ти не се завръщай пак към мен – никога.
Ти не се завръщай пак при мен – никога.
Два пъти смъртта не пуска никого.
два пъти любов в живота няма.

Сбогувам се със теб любов, сбогувам се.
Ти не се завръщай пак към мен – никога.
Ти не се завръщай пак при мен – никога.
Два пъти смъртта не пуска никого.
два пъти любов в живота няма.
play
Музика
музика: Александър Йосифоваранжимент: Константин Драгневтекст
Ти чуваше ли спяха ветровете.
Тъгуваха отминати жени.
Жадуващи безсмъртие поети
разнищваха несторени вини.

И дремеха стрехите умълчани.
Над редки сипаничави треви.
Но прозвучаха бронзови камбани.
Един неясен облак се яви.

Почакай миг, почакай миг.
Но стихнаха отново
и дъжд и вятър или звук.
И дъжд и вятър или звук и ден.

А в ъгъла, а в ъгъла
ликуваше Бетовен.
От шепот, от бури.
От шепот и от бури сътворен.

И стана чудо, всичко се размеси.
Жени и чувства, рани и следи.
И зазвучаха непосилни песни.
И светнаха угаснали звезди.

Почакай миг, почакай миг.
Но стихнаха отново
и дъжд и вятър или звук.
И дъжд и вятър или звук и ден.

А в ъгъла, а в ъгъла
ликуваше Бетовен.
От шепот, от бури.
От шепот и от бури сътворен.
play
Южно момиче
музика: Тончо Русеваранжимент: Тончо Русевтекст
Аз мога да съм много радостна.
И мога много да съм тъжна.
Да браня истината с ярост.
След миг без нужда да излъжа.

С приятел мога да съм толко зла,
на дявола да заприличам.
И мога с чужда скръб да плача.
Врага си даже да обичам.

Чезна аз по теб по цели дни.
Ти нехаеш днес, но разбери:
Някой близък ден, смирен и тих
ще се влюбиш в мен, аз знам и ти.

Когато нищо в този свят си нямам,
аз пак се чувствам най – богата.
Че стига ми да имам само
в косите си пирински вятър.

И да гори под мен земята южна.
Да пари пръстите ми боси.
Какво ли друго ми е нужно,
щом моя юг в кръвта си нося.

Някой близък ден, смирен и тих
ще се влюбиш в мен, аз знам и ти.
play
Спомен
музика: Асен Гарговаранжимент: Константин Драгневтекст
Сама не зная как дойде
внезапно този спомен.
Уж мъничък, като дете.
А като този свят огромен.

Нахлу във мене изведнъж.
Прогони всички други чувства.
И както след проливен дъжд
душата ми остана пуста.

Не си отивай, спомен мой.
Недей изчезва в мрака.
Във моя тъжен ден постой
като светулка малка.

Не си отивай, спомен мой.
Недей изчезва в мрака.
Във моя тъжен ден постой
като светулка малка.

И нека в твойта светлина
спасена от забрава страшна
Във мен изгрее пак една
забравена пътека прашна.

Една пътека и цветя,
люляни от безгрижен вятър.
И както в сън вървя сред тях
в косите със венец от лято.

Не си отивай, спомен мой.
Недей изчезва в мрака.
Във моя тъжен ден постой
като светулка малка.

Не си отивай, спомен мой.
Недей изчезва в мрака.
Във моя тъжен ден постой
като светулка малка.
play
Остани
музика: Георги Костоваранжимент: Константин Драгневтекст
Кой дойде? Кой се спря?
Глас познат ли дочух?
Кой среднощ ми смущава съня?

Може би. Може би
във безлюдния град
някой търси подслон, топлина.

Ако ти си дошъл, вън не чакай.
Откъде се завръщаш без вест.
Аз не питам, за нищо не питам.
Пристъпи, отвори, тихо влез.

Ако ти си дошъл, вън не чакай.
Откъде се завръщаш без вест.
Аз не питам, за нищо не питам.
Пристъпи, отвори, тихо влез.

В миг разбрах, че си ти.
Отведнъж те познах.
По какво аз самата не знам.

Всяка нощ гледах вън
Със надежда и страх.
Все те виждах да идваш насам.

Ако ти си дошъл, вън не чакай.
Откъде се завръщаш без вест.
Аз не питам, за нищо не питам.
Пристъпи, отвори, тихо влез.

Аз не питам, за нищо не питам.
Пристъпи, отвори, тихо влез.

Аз не питам, за нищо не питам.
Пристъпи, отвори, остани.
play
Експрес танго
музика: Найден Андрееваранжимент: Найден Андреевтекст
В мига когато нии помръкнем,
като лица на есента.
Когато внезапно замлъкне
дъха на песента.

Към нас се втурва глас тогава.
Забравен глас, ала от кого.
Във свойто вълшебство ни грабва
едно експрес танго.

Среднощен спомен разпилява рози.
Една карета две надежди вози.
Любовен блясък пак над пътя плува.
В една карета любовта пътува.

Към нашта жажда кой протяга чаша.
И кой нашепва, че нощта е наша.
В една карета любовта пътува.
В една карета аз и ти сами, сами.

В мига когато нии помръкнем,
като лица на есента.
Когато внезапно замлъкне
дъха на песента.

Към нас се втурва глас тогава.
Забравен глас, ала от кого.
Във свойто вълшебство ни грабва
едно експрес танго.

Небето вижда и земята чува,
че пак на пътя знак за обич плува.
Къде ни водиш ти, среднощен спомен.
какво ни чака в този път огромен.

Светулка нежно знак чертае в мрака.
Но пак в сърцето тя чертае знака.
В една карета любовта пътува.
В една карета аз и ти сами, сами.

В мига когато нии помръкнем,
като лица на есента.
Когато внезапно замлъкне
дъха на песента.

Към нас се втурва глас тогава.
Забравен глас, ала от кого.
Във свойто вълшебство ни грабва
едно експрес танго.

В мига когато нии помръкнем,
Като лица на есента.
Когато внезапно замлъкне
дъха на песента.

Към нас се втурва глас тогава.
Забравен глас, ала от кого.
Във свойто вълшебство ни грабва
едно експрес танго.

Списък песни

Земя

Икона

Изповед

Кой ражда болката

Не мога да ти вярвам

Обич

Музика

Южно момиче

Спомен

Остани

Експрес танго