Биография

 

Кариерата и животът на Лили Иванова е сред най-коментираните теми в публичното пространство.

През 1963 година, когато Лили Иванова става първият български изпълнител с професионална дългосвиреща плоча, продуцирана и издадена в Румъния. Поканата и инициативата за това идват от звукозаписната компания Elektrecord в резултат на истинския фурор, който прави Лили Иванова в Букурещ и привлича вниманието на румънската държавна телевизия.

Първата й песен е „Витоша” по музика и текст на Михаил Манолов. Следват „Адажио” по музика на Ангел Заберски и аранжимент на Иван Пеев и “Събота вечер” с музиката на Йосиф Цанков и текст на Димитър Василев.

1964 година по-късно идва признанието и от българската публика по време на концерт в зала Универсиада, където Лили Иванова е поканена за подгряващ изпълнител на рок група “Северните тигри” и Джейн Сверт. Публиката дълго вика на бис името на Лили и създава прецедент, превръщайки изявата й в по-голям акцент от основните изпълнители.

Следващият й албум “Море на младостта” е издаден от Балкантон през 1967 г.

Третият й албум е издаден в Москва (“Поет Лили Иванова”, Мелодия, 1968 г.). Кариерата й в Русия е впечатляваща през годините, както и медийният интерес към личността й. През 2013-та записва нови песни на руски език по текст на изключителния поет Иля Резник и участва в неговия тържествен юбилеен концерт в Кремълския дворец в Москва.

През същата година Балкантон издава албума “Камино”, а  едноименната песен от него става емблематична за цялата кариера на Лили Иванова. През 2005 г. песента в нейно изпълнение е класирана на 40 място в престижната класация на вечните световни хитове на „Сони Ериксон”.

От 1966 г. започва нейният успех, който в следващото десетилетие е феноменален и е белязан както от получаването на престижни награди, така и с раждането на едни от най-хубавите български песни, наричани днес “златни”.

Наградите й в областта на музиката са над 20 като първата от тях получава отново извън България – в Братислава през 1966 година – първа награда “Златният ключ” за песента “Адажио”. Следват още Първа награда от фестивала във Варшава (1967 г), Награда за най-добър изпълнител на фестивала в Барселона (1968 г.), “Златна плоча” за най-много продадени плочи в собствената си държава от MIDEM в Кан, Франция (1969 г.), “Златна плоча” от “Olimpiada de Musica Pop” в Атина (1970 г.), Трета награда на фестивала в Рио де Жанейро, Бразилия (1970 г.), Трета награда с песента “Панаири” в Токио (1973 г.). През 1996 г. Лили Иванова е удостоена с голямата награда “Златен Орфей” за цялостен принос.

Броят на концертите на Лили Иванова в България, Русия, , Барселона, Атина до Рио де Жанейро, Чили, Куба, Токио е над 10,000.

До момента 39 издадени албума,  над 120 сингъла и различна продукция, издадена в Румъния, Турция, Испания, Германия.

През 1997 г. международната асоциация на жените я номинира за една от най-прочутите жени на XX век.
Година по-късно е удостена с Орден първа степен “Св. Николай Чудотворец” от Фонд за международни награди на името на академик Касян в Украйна. Орденът се връчва за допринасяне на доброто по земята и негови носители са имена като Майка Тереза, Елена Образцова и др.

През 1999 г. президентът Петър Стоянов връчва на Лили Иванова най-високото държавно отличие в България – орден „Стара планина”, I-ва степен за извънредно големи заслуги към българската култура в областта на популярната музика.

Лили Иванова е първият и единствен български изпълнител със самостоятелен концерт и собствен репертоар в историческата зала “Олимпия” в Париж, Франция, проведен на 09-ти януари 2009.

На 22-ри ноември 2012 година концертът й в най-голямата зала в България – “Арена Армеец” e напълно разпродаден и става прецендент по многобройна публика от над 15,000 души. Събитието става повод за създаването на нова категория в  Годишните музикални награди на БГ Радио и взима наградата за “Концерт на годината”.