pic_31

Best 1

носител: компактдиск
издател: СтефKос Мюзик

Сериен номер: SM 0210056 МК номер: 12883
Специални благодарности на: Александър Цветанов – за неоценимата техническа помощ! Фотографа Васил Къркеланов – затова, че винаги ме прави толкова красива! Фризьора Чавдар Василев – Чочо! Гримьора Кирил Чалъков! Тонрежисьора Тодор Филков! Дизайнера Иво Кирков!

Списък песни

  1. play

    Стари мой приятелю

    музика: Митко Щереваранжимент: Митко Щеревтекст

    Стари мой приятелю, чуй годините.
    Всеки има своя дом и свойто рамо.
    Всеки има своя път и свойта съвест.
    Виж децата ни колко са пораснали.

    Не, недей да ми припомняш,
    Не, недей да ме поглеждаш,
    Тъй отчаяно и нежно – не!
    Както преди.

    Моля те не ме докосвай!
    Моля те не ме целувай
    Тъй погубващо и страстно – не!
    Както преди.

    Не, недей да ми припомняш,
    Не, недей да ме поглеждаш,
    Тъй отчаяно и нежно – не!
    Както преди.

    Моля те не ме докосвай!
    Моля те не ме целувай
    Тъй погубващо и страстно – не!
    Както преди.

    Стари мой приятелю, чуй годините.
    Всеки има своя миг, единствен миг.
    Всеки има своя сън, несбъднат сън.
    Виж очите ни, колко уморени са.

    Не, недей да ми припомняш,
    Не, недей да ме поглеждаш,
    Тъй отчаяно и нежно – не !
    Както преди.

    Моля те не ме докосвай !
    Моля те не ме целувай
    Тъй погубващо и страстно – не !
    Както преди.

    Не, недей да ми припомняш,
    Не, недей да ме поглеждаш,
    Тъй отчаяно и нежно – не !
    Както преди.

    Моля те не ме докосвай !
    Моля те не ме целувай
    Тъй погубващо и страстно – не !
    Както преди.

    Не, недей да ми припомняш,
    Не, недей да ме поглеждаш,
    Тъй отчаяно и нежно – не !
    Както преди.

    Моля те не ме докосвай !
    Моля те не ме целувай
    Тъй погубващо и страстно – не !
    Както преди.

  2. play

    Осъдени души

    музика: Митко Щереваранжимент: Митко Щеревтекст

    Кой ме смути със странен глас?
    Кой ме гори във сън студен?

    Един монах, една жена.
    Една любов, една съдба.

    Те са пред мен – две сенки огнени.
    Те са във мен – две болки плачещи.

    Те са пред мен – две сенки огнени.
    Те са във мен – две болки плачещи.

    Под слънцето на време страшно
    Един монах – сърце желязно.

    Една жена отрекла себе си.
    Душите си осъдени горят.

    Те са пред мен. Те са във мен.
    Две сенки огнени. Две болки плачещи.

    Те са пред мен. Те са във мен.
    Две сенки огнени. Две болки плачещи.

    Кой ме смути със странен глас?
    Кой ме гори във сън студен?

    Един монах, една жена.
    Една любов, една любов
    Осъдена.

  3. play

    Обич

    музика: Митко Щереваранжимент: Митко Щеревтекст

    Ти беше мойта първа
    И мойта най – последна обич.
    Какъв бе моят грях,
    Че те обичах, повече от всичко.

    Ти беше моята душа
    И мойта най – голяма вяра.
    Какъв бе моят сън
    Да те сънувам, повече от всичко.

    Да те сънувам, повече от всичко.

    Сбогувам се със теб любов, сбогувам се.
    Ти не се завръщай пак към мен – никога.
    Ти не се завръщай пак при мен – никога.
    Два пъти смъртта не пуска никого.
    Два пъти любов в живота няма.

    Сбогувам се със теб любов, сбогувам се.
    Ти не се завръщай пак към мен – никога.
    Ти не се завръщай пак при мен – никога.
    Два пъти смъртта не пуска никого.
    Два пъти любов в живота няма.

    Ти беше моя миг.
    И моята единственна лъжа.
    Горчив бе моят миг
    Да те обикна, без да ме обичаш.

    Ти стана моят край
    И мойта най – жестока сянка.
    Какъв бе моят път
    Да си отида, без да се надявам.

    Да си отида, без да се надявам.

    Сбогувам се със теб любов, сбогувам се.
    Ти не се завръщай пак към мен – никога.
    Ти не се завръщай пак при мен – никога.
    Два пъти смъртта не пуска никого.
    Два пъти любов в живота няма.

    Сбогувам се със теб любов, сбогувам се.
    Ти не се завръщай пак към мен – никога.
    Ти не се завръщай пак при мен – никога.
    Два пъти смъртта не пуска никого.
    Два пъти любов в живота няма.

  4. play

    Детелини

    музика: Асен Гарговаранжимент: Иван Пеевтекст

    Когато сам намериш детелина
    С примамливите четири листа,
    Ще имаш най – щастливата година
    И най – желаните от теб неща.

    Такава детелина да откъснеш
    Щастливо предсказание било.
    Но щастието трябва да се търси.
    То никога не идвало само.

    Детелини, детелини, детелини,
    Аз ви търсих по безкрайната земя.
    Детелини, детелини, детелини,
    Многоброини сте, но само с три листа.

    Детелини, детелини, детелини,
    Аз ви търсих по безкрайната земя.
    Детелини, детелини, детелини,
    Многоброини сте, но само с три листа.

    Аз искам от листенцата вълшебни
    Едно за мен да има на света.
    Те носят само четири надежди,
    А винаги една е любовта.

    Детелини, детелини, детелини,
    Аз ви търсих по безкрайната земя.
    Детелини, детелини, детелини,
    Многоброини сте, но само с три листа.

    Детелини, детелини, детелини,
    Аз ви търсих по безкрайната земя.
    Детелини, детелини, детелини,
    Многоброини сте, но само с три листа.

    Детелини, детелини, детелини,
    Аз ви търсих по безкрайната земя.
    Детелини, детелини, детелини,
    Многоброини сте, но само с три листа.

    Детелини, детелини, детелини,
    Аз ви търсих по безкрайната земя.
    Детелини, детелини, детелини,
    Многоброини сте, но само с три листа.

  5. play

    Ръцете ти

    музика: Морис Аладжемаранжимент: Иван Пеевтекст

    Дори, когато друго нищо нямаш
    И нашата любов се слее с времето,
    Ела с ръцете си при мене само.
    С последната им жар ще те приема.

    Обичах те, заради тях ръцете,
    Изтръпващи от болка и доверие.
    Треперещи във тишината двете
    В които толкова любов намерих.

    Ръцете ти единственно виновни,
    За пламъка, изгарящ помежду ни.
    За чувствата във нас, за наш’та повест,
    Която с теб написахме без думи.

    Ръце, аз само вас в света ще търся,
    Защото трябва нещо да ни свързва.
    За миг, ако отдръпнем наш’те пръсти
    Без огънят те могат да замръзнат.

    Дори, когато друго нищо нямаш
    И нашата любов се слее с времето,
    Ела с ръцете си при мене само.
    С последната им жар ще те приема.

    Ръцете ти единственно виновни,
    За пламъка, изгарящ помежду ни.
    За чувствата във нас, за наш’та повест,
    Която с теб написахме без думи.

    Ръце, аз само вас в света ще търся,
    Защото трябва нещо да ни свързва.
    За миг, ако отдръпнем наш’те пръсти
    Без огънят те могат да замръзнат.

    Ръцете ти единственно виновни,
    За пламъка, изгарящ помежду ни.
    За чувствата във нас, за наш’та повест,
    Която с теб написахме без думи.

    Ръце, аз само вас в света ще търся,
    Защото трябва нещо да ни свързва.
    За миг, ако отдръпнем наш’те пръсти
    Без огънят те могат да замръзнат.

  6. play

    Хризантеми

    музика: Митко Щереваранжимент: Митко Щеревтекст

    Обич ли загубя, или мил приятел.
    Вяра ли просипя, нежност ли прокудя.

    Хризантеми, цяла есенна поляна.
    В сън ми идват, галят мойто ложе.
    В сън ми идват, галят мойто ложе.

    Хризантеми, мои хризантеми.
    Смеещи се восъчни принцеси.
    Бели, чисти, утринни сестри
    Що ги люби мили мой.
    Що ги люби тъй скръбта.

    Сватба ли се вдигне, или смърт ни смъкне.
    Ласка ни подмине, старост ни споходи.

    Хризантеми, цяла есенна поляна.
    Под чардак танцуват, в спомен ни унасят.
    Под чардак танцуват, в спомен ни унасят.

    Хризантеми, мои хризантеми.
    Смеещи се восъчни принцеси.
    Бели, чисти, утринни сестри
    Що ги люби мили мой.
    Що ги люби тъй скръбта.

    От старинно време тях са ги обрекли
    Огнени легенди, хорските неволи.

    Хризантеми, цяла есенна поляна.
    Първи да ни срещат, първи да изпращат.
    Първи да ни срещат, първи да изпращат.

    Хризантеми, мои хризантеми.
    Смеещи се восъчни принцеси.
    Бели, чисти, утринни сестри
    Що ги люби мили мой.
    Що ги люби тъй скръбта.

    Хризантеми, мои хризантеми.
    Смеещи се восъчни принцеси.
    Бели, чисти, утринни сестри
    Що ги люби мили мой.
    Що ги люби тъй скръбта.

    Хризантеми, мои хризантеми.
    Смеещи се восъчни принцеси.
    Бели, чисти, утринни сестри
    Що ги люби мили мой.
    Що ги люби тъй скръбта.

  7. play

    Остани

    музика: Георги Костоваранжимент: Константин Драгневтекст

    Кой дойде? Кой се спря?
    Глас познат ли дочух.
    Кой среднощ ми смущава съня?

    Може би. Може би
    Във безлюдния град
    Някой търси подслон, топлина.

    Ако ти си дошъл, вън не чакай.
    Откъде се завръщаш без вест.
    Аз не питам, за нищо не питам.
    Пристъпи, отвори, тихо влез.

    Ако ти си дошъл, вън не чакай.
    Откъде се завръщаш без вест.
    Аз не питам, за нищо не питам.
    Пристъпи, отвори, тихо влез.

    В миг разбрах, че си ти.
    Отведнъж те познах.
    По какво аз самата не знам.

    Всяка нощ гледах вън
    Със надежда и страх.
    Все те виждах да идваш насам.

    Ако ти си дошъл, вън не чакай.
    Откъде се завръщаш без вест.
    Аз не питам, за нищо не питам.
    Пристъпи, отвори, тихо влез.

    Аз не питам, за нищо не питам.
    Пристъпи, отвори, тихо влез.

    Аз не питам, за нищо не питам.
    Пристъпи, отвори, остани.

  8. play

    От любов да умра

    музика: Асен Гарговаранжимент: Асен Гарговтекст

    Най – много боли, когато ни лъжат очите
    В които сме вярвали.
    Души ни сякаш отвътре тогава,
    Раздира ни някакъв бяс, като глутница дива.

    Невяра и вяра и любов, и омраза
    Се борят във нас.
    Тъй кратък е животът ни,
    А дълъг всеки час.

    Дъх си поемам, после отново,
    Отново прохождам и ето вървя.
    И при все, че тежи любовта като огън
    Дано някой ден от любов да умра.

    Дъх си поемам, после отново,
    Отново прохождам и ето вървя.
    И при все, че тежи любовта като огън
    Дано някой ден от любов да умра.

    Най – много тежи, когато се сринат мечтите
    Които сме имали.
    Без път и посока се лутаме,
    Сякаш въртим се във някакъв кръг.

    Като древни икони във храма църковен
    Се взираме – има ли път.
    Тъй кратък е животът ни,
    А няма край денят.

    Дъх си поемам, после отново,
    Отново прохождам и ето вървя.
    И при все, че тежи любовта като огън
    Дано някой ден от любов да умра.

    Дъх си поемам, после отново,
    Отново прохождам и ето вървя.
    И при все, че тежи любовта като огън
    Дано някой ден от любов да умра.

    Дъх си поемам, после отново,
    Отново прохождам и ето вървя.
    И при все, че тежи любовта като огън
    Дано някой ден от любов да умра.

    Дъх си поемам, после отново,
    Отново прохождам и ето вървя.
    И при все, че тежи любовта като огън
    Дано някой ден от любов да умра.

  9. play

    Нямо кино

    музика: Митко Щереваранжимент: Митко Щеревтекст

    С теб седим в нямо кино.
    Филмът за учащи забранен.
    Помниш ли мойто име,
    Или си забравил оня ден.

    С теб седим в нямо кино.
    Но мълчим виновни пред света.
    Някъде теб те има
    В нямо кино, звук от любовта.

    Не ме обичай!
    Забрави ме с песента.
    Едно момиче
    В нямо кино отлетя.

    Не се завръщай!
    Не оставяй обич в мен.
    Тя пак е съща,
    Но го няма оня ден.

    Помниш ли още филма.
    Оня филм за двама забранен.
    С теб седим в нямо кино.
    Споменът е ням за теб и мен.

    Не ме обичай!
    Забрави ме с песента.
    Едно момиче
    В нямо кино отлетя.

    Не се завръщай!
    Не оставяй обич в мен.
    Тя пак е съща,
    Но го няма оня ден.

    Не се завръщай!
    Не оставяй обич в мен.
    Тя пак е съща,
    Но го няма оня ден.

  10. play

    Ти ме повика

    музика: Любомир Дамяноваранжимент: Димитър Гетовтекст

    В миг останах сама, нямах твойта ръка
    И в съня се загубих.
    Но отново е ден, виждам твойте очи
    Да ме галят със нежност.

    Пея за радостта, пея за обичта
    Те са мойта опора.
    С тези нежни неща аз не чувствам умора.

    Протегни ми ръка. Искам пак да съм с теб,
    Да отидем далече.
    Твойта нежност сега ме окриля в деня
    И ме носи простора.

    Пея за радостта, пея за обичта
    Те са мойта опора.
    С тези нежни неща аз не чувствам умора.

    Ти ме повика с моето име.
    С поглед ти казаж аз : прегърни ме.
    Кратките срещи с длани горещи.
    Всяка минута споделяше с мен от сърце.

    Протегни ми ръка. Искам пак да съм с теб,
    Да отидем далече.
    Твойта нежност сега ме окриля в деня
    И ме носи простора.

    Пея за радостта, пея за обичта
    Те са мойта опора.
    С тези нежни неща аз не чувствам умора.

    Ти ме повика с моето име.
    С поглед ти казаж аз : прегърни ме.
    Кратките срещи с длани горещи.
    Всяка минута споделяше с мен от сърце.

    Ти ме повика с моето име.

  11. play

    Кой ражда болка

    музика: Митко Щереваранжимент: Митко Щеревтекст

    Кой ражда болката.
    Красивата, капризна, горда болка.
    Кой ражда болката.
    И защо така сме влюбени във нея.

    Ти, който като млад
    Си свиркаш пред страха.
    Ти, който като огън
    Връхлиташ върху ледената смърт.

    За да спасиш, за да спасиш
    Едно, единственно сърце.

    Кой ражда болката.
    Ужасната, позорна, грозна болка.
    Кой ражда болката.
    И защо така от нея се боим.

    Ти, който като влюбен
    Мамиш своето момиче.
    Ти, който като стар
    Отстъпваш със усмивка и поклон.

    За да спасиш, за да спасиш
    Натрупаната слава.

    Кой ражда болката.
    Кой ражда болката.

    Неповторимата, безсмъртната,
    Измислена и земна болка.
    Не я ли раждаме, не я ли раждаме,
    Самите ние.

    Не я ли раждаме, не я ли раждаме,
    Самите ние.

  12. play

    Искам те

    музика: Тодор Филковаранжимент: Румен Бояджиевтекст

    Искам те, забързана сред хората.
    Искам те, във миг на съзерцание.
    Искам те, отпусната в умората.
    Искам те, събудена в зори.

    Искам те, когато съм с приятели.
    Искам те, в трептяща тишина.
    Искам те, загледана в очите ти.
    Искам те, когато си далеч.

    Болка е, когато ме докосваш.
    Лудост е, когато съм сама.
    Силна съм, когато ме обичаш.
    Търся те във всичко на света.

    Болка е, когато ме докосваш.
    Лудост е, когато съм сама.
    Силна съм, когато ме обичаш.
    Търся те във всичко на света.

    Искам те, забързана сред хората.
    Искам те, във миг на съзерцание.
    Искам те, отпусната в умората.
    Искам те, когато си далеч.

    Болка е, когато ме докосваш.
    Лудост е, когато съм сама.
    Силна съм, когато ме обичаш.
    Търся те във всичко на света.

    Болка е, когато ме докосваш.
    Лудост е, когато съм сама.
    Силна съм, когато ме обичаш.
    Търся те във всичко на света.

    Искам те …

  13. play

    Самота

    музика: Асен Гарговаранжимент: Найден Андреевтекст

    Всяка твоя болка преживях и аз до теб.
    Всяка твоя радост грееше във мен.
    Твоя сянка бях, но разбрах едва сега
    Щом вратата хлопна, колко съм сама.

    Всяка твоя мисъл аз разбирах и мълчах.
    Ала днес, че си отиваш да усетя не успях.
    Твоя сянка бях, но разбрах едва сега
    Щом вратата хлопна, колко съм сама.

    Бях щастлива с теб живях за теб и дишах с теб.
    Всяка твоя стъпка за мен бе тих вълшебен звук
    В съня.

    Днес къде си ти, не знае никой и не казва.
    Питах ветровете дали са срещали в света
    Един човек на път, един човек без дом.

    Твоя сянка бях, но разбрах едва сега
    Щом вратата хлопна, колко съм сама.
    Бях щастлива с теб живях за теб и дишах с теб.
    Всяка твоя стъпка за мен бе тих вълшебен звук
    В съня.

    Днес къде си ти, не знае никой и не казва.
    Питах ветровете дали са срещали в света
    Един човек на път, един човек без дом.

    Без дом.

  14. play

    Не си отивай

    музика: Митко Щереваранжимент: Митко Щеревтекст

    Не, не си отивай!
    Обичай ме една секунда още.
    Една сълза сапфирена блести.
    Една сълза сапфирена умира.

    Не, не си отивай!
    Обичай ме една секунда още.
    Сълза в ресниците се прощава
    Със своята изгубена любов.

    Жените трябва да са винаги със някого.
    Жените не обичат самотата.
    Жените искат винаги да са обичани.
    Дори тогава, когато не обичат

    Не, не си отивай!

    Жените трябва да са винаги със някого.
    Жените не обичат самотата.
    Жените искат винаги да са обичани.
    Дори тогава, когато не обичат

    Не, не си отивай!
    Аз сякаш никога не съм се влюбвала.
    Измислих те в театъра на чувствата.
    Но аз сама към сцената ще викна:

    Не, не си отивай!

    О,не, не си отивай!

  15. play

    Море на младостта

    музика: Йосиф Цанковаранжимент: Николай Арабаджиевтекст

    И ето пак е лято
    И ето пак сме двама
    Един до друг на слънчевия бряг.

    И пясъкът е също
    Като розов пламък
    Морето ни люлее в своя бяг.

    Море, море на младостта
    Вземи горещите ми длани
    И възвърни ми любовта
    И песента, и песента ми.

    Море, море на младостта
    Вземи горещите ми длани
    И възвърни ми любовта
    И песента, и песента ми.

    Аз вярвам в силата на красотата.
    Скалите, пясъка и плажа нов
    Ще породят отново във сърцата
    Една дори по-хубава любов.

    Море, море на младостта
    Вземи горещите ми длани
    И възвърни ми любовта
    И песента, и песента ми.

    И възвърни ми любовта.

    И песента, и песента ми.

  16. play

    Не мога да ти вярвам

    аранжимент: Константин Драгневтекст

    Ти пак се върна.
    Защо идваш ти.
    Нима при мен отново
    Ха, за обич си дошъл.

    Припомняш ми нещо
    Със престорена жал.
    Млъкни, не мога
    Да слушам лъжи.

    Навярно искаш пак
    С тези празни слова
    Във мен да събудиш
    Забравени чувства ти.

    Гори в мен дълбоко,
    Като рана любовта.
    Недей я разравя,
    Тя още боли.

    Бу, бу, бу, бу, бу, бу, бу…

    Не мога да ти вярвам.
    Може би да греша.
    Но всички твои думи
    Са за мене лъжа.

    В сърцето ми влезе
    И го ограби без жал.
    Какво искаш още
    От мене сега.

    Чуй, чуй аз не исам
    Нищо, нищо от теб.
    За мъртвата обич
    Аз плача без глас.

    Не, не за тебе
    Са сълзите ми днес.
    Сега тръгни ! Иди си ти !
    Остави ме сама.

    Бу, бу, бу, бу, бу, бу, бу…

  17. play

    Аз си тръгвам

    музика: Батистааранжимент: Митко Щеревтекст

    Ти ме слушаш, навел очи.
    В тях стаена сълза горчи.
    Знам, жестоко е,
    Но тъй е по – добре.

    Аз си тръгвам сега от теб.
    Аз си тръгвам, макар да знам,
    Че оставаш на света
    Без мене сам.

    А тъй щастливи с теб бяхме нии.
    Но где са тези дни?
    Защо те бързат ? Защо
    От нас отлитат?

    След тях по цялата земя
    Ще тръгна без теб сама.
    Ще спра ли нейде? Не знам,
    Недей ме пита. Не питай.

    С колко болка и тъга
    Си отивам от теб сега.
    Ала пак не искам
    Ти да разбереш:

    Че си всичко за мен в света.
    И тъгата, и радостта.
    И, че не мога аз
    Без теб.

  18. play

    Камино

    музика: мексиканска народна песенаранжимент: Александър Йосифовтекст

    Eres tu que vas caminando
    Dulce gaucho con guitarra

    Un pedasso del seello
    Que tu me cantas parpariando.

    Ai camino, camino

    Tu que vienes caminando
    Esquchando mia guitarra

    En una tierra de montana
    I la luna me acompana.

    Ai, ai, ai,
    Ai camino, camino

    Tu queres mi amor
    En una tierra de montana

    Porque xa no me queres mi
    Quando la luna me acompana.